Размисли и страсти за противоречията и един нов 3D албум…

Един разговор със So Called Crew, който е извън рапа и извън клишетата за живота и нещата и като цяло извън всичко, което очакваш да ти се случи през изненадващо мекото начало на януари.

Жлъч ми пише 30 минути преди уговорения час за срещата: “ Пподранили сме доста.“ и аз бързо излизам от вкъщи. Вървейки си мисля, брей…рапъри да подранят – поредното „ТИЙН“ за счупено статукво.

Отивам в едно любимо тайно местенце в центъра на София – там ме чакат Гената и Жлъч. Говорим си за празниците, за равносметките, за представянето на новия албум, докато чакаме  Ицака (Бате Доуен), за да започне същинската част.  Междувременно две дами от ромски произход влизат, нареждат ни нещо и унило взимат само 1-та монета от нашата маса.  На късмет ще е!

Навлизаме в един разговор извън стандартните обсъждания за рап музиката в България и отвъд, без претенция за дълбоко послание отправено точно към теб, драги ми смехурко.

Началото…

Жлъч: Началото на “Вода и вино” беше преди около две години.  Бяхме се събрали в студиото в Бирово и Гената просто нахлу осенен  – „Айде да правим концептуален албум!“
Беше крайно време да произведем нещо ново след последния от 2013 г.

Гената: Би могло да се каже, че и албумът „To pimp a butterfly“ на Kendrick Lamar  доста ми е повлиял, защото се реших след като го слушах известно време. Той не е хитов, а концептуален – с много джаз елементи  – подобно на нашия.

За „Водата и виното“…

Жлъч: Гената предложи заглавието и като го чух за пръв път бях озадачен дали не е почнал да членува в някоя секта или нещо подобно…абе не звучеше като него.

Гената: Вдъхновението идва от текста на една песен… вода и вино е символ на противопоставянето, което исках да включим в албума,  а пък е благозвучно и просто. Няма нищо религиозно  – цялата идея е дуализъм.

Естествено между вода и вино най-основното е – трезвената преценка и реда срещу делириума и хаоса. Всичко е едновременно в теб. Няма добро и лошо.

Лека полека тази идея еволюира.

Жлъч: И не говорим за контраст тип черно и бяло, а по-скоро за две неща, които произхождат едно от друго.

Безкрайното противопоставяне в човешкия характер.

Представи си живота като процес на трупане и изчистване… ти събираш гняв, завист, алчност, горест, болка… след това се измиваш посредством противопоставящите се черти от характера ти – като смирение, концентрация, добрина.

Тези неща се редуват и никога не могат едно без друго. Като водата и виното.

Процесът парче по парче…

Бате Доуен: Парчетата са супер яки, вървят едно след друго, не eдно през друго (Супер сериозен!).

Гената: В началото си мислихме, че ще е супер просто – тази песен ще е за водната част, тази за винената – добре, че не се получи толкова праволинейно.

Жлъч: Станаха доста оцветени и разредени едновременно парчетата. Усещам ги като някакво странно семейство.

Като цяло процесът беше супер – много смях и забава, доста от нещата ги записахме отръки – може би с изключение на „Жажда“ – едно от най-сложните, но любимото ни парче в албума:

То е нещо като безкраен поток на мисълта. Изискваше повече старание и мисъл и затова го записахме последно. С него достигнахме друго ниво като музиканти.

Като цяло единствените трудности в процеса бяха свързани с това, че Ицака трябваше да пише повечето текстове от разстояние, след което трябваше много бързо да запишем доста от нещата. Дадохме си зор, за да не оставим работата да отече и да се наложи да издадем албум отново през януари. Получи се супер, че успяхме да си го подарим на нас, както и на хората за празниците. 🙂

Гената:  В този албум това, което най много ми харесва е, че е много сериозен (което ще е и плюсът и минусът) и че няма преднамерени опити за хитове. Освен може би „Има време“ – това е хитачката в албума:


Бате Доуен: Това е парчето за виното и алкохола всъщност (супер сериозен отново).

Жлъч: Това е парчето за безгрижния живот. Излиза, че е позитивно заради веселия си тон, но за мен е доста тъжно. Химнът на вечно отлагащия човек, който оставя всичко важно за утре, докато просто си пие и си прави, каквото си иска, без да забелязва как разни значими житейски процеси просто преминават покрай него.

Тогава споделих, че аз съм чула припева като призив да  запазим търпение, защото всичко се нарежда само с времето. 

Гената: Супер е, че ние влагаме нещо, а нещата се четат по 3-ти и 4-ти начин.

На мен това ми е единствената цел – да не е 1D, а да е 3D.

Жлъч: Да, например парчето „Всеки за себе си“ с Григовор е доста тежко и сериозно – малко като коване на пирони:

Става дума за всичко, към което за съжаление, сме  вече претръпнали – не можеш да ме убедиш, че „населението не е нация“. Говорим за трагичната оплакваческа поза, който всеки е заел. За дребните драмички на мислещите се за нещо голямо хора. Всички тези неща са доста шамаросващи, а пък вече не ни правят впечатление. Просто си ги знаем.

Бате Доуен: Всеки се чувства онеправдан, голямата част от българите са примирени. По-скоро това, че си примирен със заобикалящата те среда и с това, което се случва около теб е по-тъпото в случая, защото трябва да се правят неща, за да се промени това съществуване.

А сме свикнали да се оплакваме.

Жлъч: Това е повсеместно и ужасно много ме дразни. Опитвам се да си меря приказките, дори като споделям на приятелите си. Мрънкането е толкова разпространена черта. Между другото то също е една от темите в албума, засегната несъзнателно – че ти можеш съвсем спокойно да си прекараш целия живот  пиян, мислейки си че нещата са наред и че ти правиш нещо, за да се променят. Но и ти всъщност също си от тази тълпа, която чака някой отгоре нещо да й сипе и затова хленчиш и се оплакваш безкрайно!

„Шибаната лирическа атлетика“ с Лого5 е единственото забавно парче:


И пак не е това, което се очаква от нас – можеше да е много по-леко и слушаемо.

 „Огледало“ е красивият инструментал по средата на албума:

– едвам са му избрали името. Той е заел точно това място, което създава баланса между водата и виното. Мислено е като важна част от процеса на слушане – какво ще бъде цялото преживяване, ако си го пуснеш от началото до край в правилната подредба.

Разликата с предния албум и как тогава звучеше всичко…         

Жлъч: За мен определено най-голямата разлика и повод за гордост е, че хората извън балона започват да чуват това, което правим. Огромна изненада за мен е, че сме успели да зарибим хора, които никога не биха си пуснали хип-хоп – и то от нашия, който не е най-слушаемата и лека музика на света.

Гената:  Разликата с предишния албум е, че този е най-доброто нещо, което сме правили а предният беше най-слабият.

„Вода и вино“ показва колко сме пораснали в музиката и като хора въобще.

Искаше ми се да си направим един наш си албум в този ни състав, в който нещата да са така, както трябва да бъдат – да са възможно най-доброто, което можем да сътворим като група и да е някакъв крайъгълен камък в нашето развитие.

Жлъч: Преди сме правили всичко, за да се забавляваме, без ясна цел и без точно определено послание и концепция. Просто сме се събирали да си кажем какво мислим за това и онова. Без да е натоварено с нещо конкретно и без да оставяме някакво пространство, в което човек да открие дълбочина. Нещата бяха много буквални – тази песен е battle rap, тази песен е с послание за младите или пък срещу статуквото и т.н. Сега нещата се случиха по съвсем различен начин.

Мотивацията…

Жлъч: Мотивацията е да правиш хубава музика за хубави хора – без значение дали ще им казваш неща, които знаят или ще разсъждаваш заедно с тях върху неща, които тях ги мъчат. Реално мислещите хора имат нужда от подвижници и подкрепа и се надяваме, че това сме ние и нашата публика.

Като цяло  е важно музиката да е освен усещаща и да е мислеща.

Бате Доуен: Все пак…не се провъзгласяваме за умните и красивите на рапа…(супер сериозен)

Жлъч: Не, в никакъв случай!  Доста сме грозни и от време на време правим доста тъпи неща, *но* си даваме сметка, че това е делукс пакетът – можем да правим музика, която има vibe и някой да я слуша просто, защото го кефи как звучи – без обяснение. Но е по-яко да е музика, която има и чувството и вибрацията, и някакъв вложен смисъл и философия.

Усещането и мисленето са важен дуализъм, който също е заложен.

Гената: Аз мога да определя рапа ни като реалиситчно представяне на това какви хора сме. Без някакви излишни претенции, без да се правим – тъпо е да се правиш и винаги си личи!

Вдъхновението от музиката извън рапа…         

Бате Доуен: Аз като малък слушах класическа музика. Даже едно от първите ми дема е върху „Лунната соната“ на Бетовен.

Гената: Между другото можем да я семплираме без проблем, защото върху класическата музика няма авторски права.

Бате Доуен: Да, може да измислим едно микстейпче. Ето сега се роди тази идея.

Жлъч: Бетовен е много мейнстриймка, братка. Дай да семплираме нещо като Бела Барток.

Гената: Микстейпът ще се казва „Класика“.

Жлъч: При мен е соул музиката със сигурност. Фънкове, джазове и всичко производно. Бях малък, когато чух за пръв път Джеймс Браун и подобни неща и от тогава този стил ме чегърта – с това успявам да се проветря от това да слушам музиката от„днес“ и всичко актуално и хитово.  Разбирам съвременното, кефи ме, но в ограничени количества, за да не изпаткам.

А другото е винаги – мога да си сложа плочичката и да си се глезя с Al Green и други подобни.

Бате Доуен: Аз по едно време залитах към по-леките жанрове на електронната музика. Някакви инструменталчета – дъбстепчета, чилстепчета, ликуидчета.

Гената: Харесвам инструменти, които не звучат като инструменти. Например много обичам грънчарски китари и 90-рски грънч китари. Как звучи басът на Thundercat. От тази гледна точка някакви такива стилове – progressive rock – експерименталното в него. Или дори някои по-счупени неща като Flying Lotus, които определено не са само хип-хоп. Любими са ми също и неща, които мога да си ги представя като филм – от началото до края да е някакво изживяване.

Видеа към парчетата…

Гената: Ще опитаме. Чудим се между „Жажда“  и „Има време“.

Жлъч: Ще видим кога ще стигнем до това. Имаме да правим доста музика. А ние сме хора, които гледаме да присъстваме в нещата си. Т.е.не можем да го заложим на някого като проект- поръчка и да не сме там. Искаме да сме част от целия процес. Дори да ни няма пред камерите, да сме в нещото и да помагаме да се случи.

Още няколко думи за албума…

Жлъч: Бих казал, че е мега яко да си го купиш на диск. Ако си такъв тип слушател, разбира се. Това ни е първият албум, който направихме истински матрични дискове. Можете да си ги вземете и от бар „Петък“. Просто всичко изглежда по различен начин – поне за мен не сме правили нищо по-яко.

Гената: Да и е 75% свирен – няма толкова семпли. Това е нещо, от което аз се опитвам да бягам, защото е територия, в която не е ясно точно какво се случва в България. А и ме кефи да седна и с мои приятели музиканти да направим готини неща, които звучат все едно е семплирано, но не е.

За визията…

Идеята за ножовете и цялата тази концепция е на Жлъч.

Фотографиите са на Михаил Герогиев (F-Act), и тъй като нямахме много време, естествено заснехме всичко в една неделя, когато конфигурирахме апартамента на Жлъчката в снимачно студио с помощта на одеяла по прозорците. Направихме много сложна инсталация от 4 дъски, върху които висят нещата. Всичко облепено с гафер…

Нещо за финал в бар „Петък“…

Жлъч: Благодарим на „Петък“, че ни напива и че ни даде възможността за това интервю.

Бар „Петък“ е място, с което трябва да внимаваш. Трябва да имаш доста сериозна издръжливост, за да започнеш парти там, защото трудно се спира! Покрай тези случки стават доста други неща… приятелства и производни.

Гената: В бар „Петък“ ме кефи много приятната и предразполагаща обстановка – много ми е приятно да пускам музика там.

Бате Доуен: Аз не съм ходил много пъти, но бях на Читалище София 2. Беше много приятно, изкефих се, че имаше хора, мислех, че ще е по-интимно.

За стария бар много мога да ти разказвам, но генерално винаги можеш да го свържеш с хубава музика. Там, където можеш да си денсиш и сам и с хора, да избухваш, да се срещаш с приятели.

Гената: Аз като човек, който се кефи на някакви прагматични неща оценявам, че сте променили това, което беше малко неприятно в стария бар „Петък“ – беше много малък , а сега сте го направили достатъчно висок и широк, за да събере всички желаещи.

Жлъч: Онази интимност в стария бар беше твърде интимна.

Гената: Това, че публиката се е попроменила и идват всякакви хора си е част от порастването и е супер!

И така си пораснахме заедно с тези момчета, докато се изпи много вино и вода…