Имах един съученик, Андрей, който ядеше мура с горчица. Не от ония мури, дето са с горчица, не. Вие, разбира се, правилно си мислите, че няма такива. Андрей сам си слагаше горчицата върху мурата и я изяждаше. После идваше на училище и ни викаше „Знаете ли колко e яко!“

Често популярните неща доскучават на човек и той търси да избяга от тях. Дали ще ги модифицира по някакъв начин или ще търси съвсем нови си е въпрос на избор. Аз бих избрал нови, защото масово поп културата се рециклира и по-добре да оставиш по естествен път обществото да отсее плявата с времето, та до теб да стигне само качествения ребути, екранизации на романи и т.н. е много по-добре и тарикатско. Дребните тарикатлъци са олиото в дробчетата по селски на живота – не се гледа с добро око, когато ги обереш, но теб те устройва, така че…

Та, ако и вие не очаквате с нетърпение яките лафчета на Скалата, новото на Drake, следващото „Яж, моли се и слез до магазина“ или поредното дизайнерско преосмисляне на Месинджъра – тука сме посъбрали шепа хубаво и недооценено.

Така, преди да се втурнем гладни, ето дисклеймър: Не всичко ще ти хареса, това е пределно ясно. Не всичко ще е и голямото “добро утро”, някои неща ще си ги чувал. Да си претърсиш и да си харесаш, какво на теб ти харесва, е изцяло твоя работа. Аз само слагам на масата, ти от там нататък си, както казваше една приятелка, преценяш.

МУЗИКА

С най-важното почваме, разбира се.

Little people – Mickey Мouse Оperation. Чуден албум, чу-ден! Даже не искам да го слушам, за да не му се наситя. Много хубав. Даже не се притеснявам, че ви го хваля и накрая ще очаквате някакви мега неща.

Хубав е албумът, ето:

Пробвайте и The Dismemberment Plan – Emergency & I

Jazz Spastiks и GameChops в bandcamp.com. Band Camp като цяло е доста подценяван сайт. Когато SoundCloud беше на ръба да пусне кепенците и да го пише дъждовен, си помислих, че сега бендкемпът ще цъфне и ще върже, и сватба ще вдигне, ама не стана така. Трябва малко да се разшетате, но музика поне за фон докато работите има бол.

Stoner Rock сцената пръска, като заговорихме за фонова музика. Песни без вокали има много и всичките са от „става“ нагоре + не са електронни неща, ако не не се кефите, ами електрически: бас, барабани и ел. китара. Рок бе, рок… Сега, не знам кое знаете и кое не знаете от жанра, затова ще ви споделя един невероятен лайф хак, с който се ползвам по отношение на тази музика. Той е: написвам Stoner Rock в Тубата и цъкам “Enter” и после…която обложка ми хареса.

Отбрани неща са кажи-речи всичко на Naxatras, My Sleeping Karma и Samsara Blues Experiment, които сигурно знаете и дори за малко да им отидете на концерт, ама го изтървахте, проклятие. На Samsara със зеления албум почнете. Stoned Jesus са добри; ако сте ги чували някъде и помните, че имаха няква песен, ама нещооо не мо се сетите – песента е “I’m The Mountain”.

КНИГИ

„Творците на памет“ на Джефри Мур!

Ще пробвам да ви пробутам и две детски: „Мили мой Мио“ на Астрид Линдгрен и „Тисту – момчето със зелените пръстчета“ на Морис Дрюон.

Това няма смисъл да го казвам, ама май-май има смисъл да го казвам. Класиките е много хубаво да се четат. Руснаците, те са отвратителни хора. Сега особено важен е онзи ненормалник Ницше, за да не се хлъзнем обратно към комунизма с тия SJW тинтири-минтири. Фройд и бледия юноша Юнг също.

Класиките са като предразсъдъците – стават такива с повод.

ФИЛМИ

Noises off: “Трупа от ужасно некадърни актьори репетират секс-фарс. Със сетни сили успяват да докарат изпълненията си до прилично ниво. Но всичко започва да се обърква.” Ах, тази разболяваща фраза „всичко се обърква“!

На Ким Ки Дук каквото хванете – това.

„Жени на ръба на нервна криза“ на Алмодовар.

„We Need to Talk About Kevin“. Въпросният Кевин за мен е магьосник. Малко прилича на Joji или както е по-известен – Filthy Frank, от когото тръгна Harlem Shake манията, ако помните. Той прави музика и има YouTube канал, може да ви се хареса, ама е малко специфичен, имайте предвид.

 

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Жан-Мишел Баския  – може да го знаете от Клуб 27. Или от това, че рисува болно добре.

Докато сме на тема Клуб 27, да кажем за Уес Уилсън и компания. Човекът вече е на 81 години, но всички го знаят като бащата на сайкаделик постерите. Името на Уес на английски се пише Wes Wilson, а компанията е Victor Moscoso, Bonnie MacLean и Stanley Mouse. Ако такива неща ви харесват, хаосът на Robert Williams може също да ви допадне.

Вече ще пиша имената на хората на английски, за да ги гугълвате по-лесно. Селектирате името -> десен бутон -> Search Google for… Така е най-лесно, без копи/пейст. Jean-Michel Basquiat.

Модерно изкуство според мен се развива по-мощно от киното. Отразява се обаче в медиите за модерно изкуство, които се посещават само от хора заинтересовани или точно от 5 човека. Така никой не вижда животните на April Coppini, например.

„Ама то сега има фотоапарати, няма смисъл някой да рисува реалистични картини“. Това е истина, така е. Затова гледах предимно абстрактни неща да ви доложа, по-„арт“ неща. Но! Ето ви и един Darren Reid, чиито картини изглеждат като снимки, които никога няма да се сетиш да снимаш.

Някои неща стигат до масова аудитория де. Преди време се появи една кола, премазана с огромен камък. Това е работа на Jimmie Durham. Ето неговата скулптура “Алпийски козирог” (“Alpine Ibex”). Колко хубава снимка за край на текст, а. Няма хънта-мънта. Бааам, зеления череп, чао! Безпардонно, безцеремонно.