По цял свят Малък Сечко февруари традиционно се изявява като перфектния сезон за раздаване на музикални и филмови награди. Кеф ти прочутите грамофончета, навършили тази година достолепните 60 години, кеф ти лъскавите, “тука има-тука нема” пликове с печеливши – Оскари, кеф ти прогресиращите БРИТански статуетки за топ Островитянски песньовки. А за разкош и БГ Хип-Хоп награди. Както е казано: “Да има!”.

Но в милата ни татковина, като че все още липсват обективни и всеобхватни награди за родни изпълнители, композитори, бийтмейкъри и групи. Неудобните даже за гледане награди на БГ Радио ги оставаме настрани, защото отсега мога да ви кажа коя ще бъде група, изпълнител и изпълнителка на годината. Че даже и номинациите мога да се пробвам да позная. И съм сигурен, че на 90% ще ги нацеля. И не толкова, защото отличените музиканти (за някои от тях правя компромис, слагайки им това определение) не заслужават уж престижните “микрофончетата”, колкото, че работата опира до скука и еднообразие. Церемониите, гафовете, плейбеците, марионетките, въодушевената до немай къде публика на площада обезверяват българската музикална общност. Или поне онази част от нея, която все още има послания, търси своята публика и работи в посока за промяна на статуквото.

А такава наистина е крещящо необходима! И то най-вече в големите и уж влиятелни музикални медии, защото изоставането на начина, по който се представят новите продукции е покъртително. Музикални редактори на водещи радиостанции определят по неясни критерии кои нови изпълнители и банди ще властват в ефир. Тези така наречени експерти с тапия от музикалната академия от преди минимум 20 години, масово са стигнали със съвременната музика горе-долу до “Despacito” и “Антилопа”.  В по-добрия случай харесват Бруно Марс или Графа . Ама старите им парчета! 🙂
За лично ползване си тачат старите шлагерчета, напомнящи им за метълските/диско забави от преди 20 години и керванът общо взето си върви! Щото “другото аудиторията не го слушала!”. Ем, байо, ти да й беше дал да чуят каква различна музика се прави извън карето ул. “Поп Богомил” – ул.”Дунав”. Да им беше пуснал в ротация българска формация на световно LA ниво. Ама не, той Уил Смит, трябва да ти напомни, че да се сетиш. То пак не е много сигурно, но…

Поне малко по-оптимистично стои положението в студиото при журналистите, говорещи и презентиращи съвременна музика. Личностите Мартен Роберто, Краси Москов, Досьо Амуджев, Драго Симеонов,  Диана Костова-Георгиева, Насо Русков, Добо Мързов, Младен Петков, Ванчела Митова възпитават вкус в своите слушатели. Опитват се кога с повече ентусиазъм, кога с не чак такъв, да спечелят аудиторията с интересен подход, музикална находка или щура идея, случваща се на мига в ефир. Създават съдържание, което си заслужава да бъде чувано отново и отново. Ако разбира се, някой се е усетил, че живеем в края на второто десетилетие на 21-и век, и уважаващо себе си съвременно радио без подкаст – не е радио!

Именно от подкастите агенти като моята скромна персона разбраха за топ музикални журналисти и радио водещи от смайващия калибър на Зейн Лоу, Ани Мак, Стийв Ламак, Ибро Дарден, Джули Аденуга, Бенджи Би, Миста Джам, Джон Пийл, Eй Дот и Хю Стивънс, например. Изключителни радио водещи, които продължават да се водят от основополагащата мисия – да се ровят за нови и талантливи имена, да задават темпото на съвременните вкусове, да споделят искрения си ентусиазъм за трака, трещящ в ефир! И то без да ги еня за стилове, формати или програмни схеми. За да бъда обективен правя уговорката, че значителна част от ефирните станции, особено на Острова си имат A, B, C листи. Но и задължителни такива от типа “In New Music We Trust” или “Breaking”. Поне порецесът се регламентира и дори широката публика е наясно. Тя така или иначе все повече се вълнува от вкуса от изброените музикални лидери и (простете чуждицата) тейстмейкъри.

Благодарение на тия нечовеци любимото радио не само е живо, не само има бъдеще извън остарелите и вдигащи нивото на замърсяването коли, но то е медия, която се движи със скоростта на стрийминг услугите и техните плейлисти. За всеки, четящ със съмнение тези редове, горещо му препоръчвам да си пусне радиото на гиганта Apple – Beats 1. Платформа стартирала преди по-малко от 3 години, изследваща креативните завои на музиката и променящите се навици на нейните фенове.

А те имат нужда от разнообразие, добро настроение и честно отношение! Точно поради тази причина заедно с яките пичове и мацки от Бар Петък решихме да опитаме да подредим любимите ни български артисти и банди, които работиха здраво през 2017-та. Да си спретнем едни наши и повечко ваши музикални награди. Ей така лежерно, както ни отива. Без излишни претенцийки и поводи за изказвания: “Е, сега тоя що, а оня що не?!”. Но с откритото желание да изразим позиция и мнение за качеството на българската музика, което всички обичаме да слушаме от понеделник до неделя – в баровете, клубовете, кухнята на домашното парти или в слушалките, между станциите Сердика- Бизнес Парка, двупосочно.

За изпълнението на тая благородна цел имаме нужда от твоите помощ и безценно мнение. В следващите 2 седмици (от 16 февруари до 2 март – петък включително) можеш да гласуваш за своите любими български изпълнители, артисти, банди, музикални продуценти, DJ-и и парчета, разделени в 10 щекотливо кръстени категории. Разчитаме на теб, да ни кажеш кои за “Златните Патета” на бар Петък за чудесната в музикален план 2017-та.
На специалния 3 март в 16:00 часа ще обявим „Златни Патета“ , излъчени от вас, любими наши меломани.
Те, както и вие, сте поканени същата вечер на любимия ни БГ Специалитет – нощта, в която звучи само и единствено българска музика за ценители!
На връх 3 март ще раздадем „Златните Патета“ на заслужилите и ще изпием няколко златни шота. 

Дай своето крило тук:

powered by Typeform