Няма как да не си чул за русофилите, русофобите, американофилите, американофобите, еврогейовете, комсомолците, толерастите, колхозниците, комунетата, соросоидите, грантаджиите и така нататък. Може би изпускам някого, вече не следя потока от информация, който ги отразяваше. Та тези хора, които и да са те, принадлежат към враждуващи фракции – едните за повече влияние на Запада (разбирай Европа и САЩ), другите за повече влияние на Изтока (разбирай главно Русия). Естествено, в живота си те имат малко общо с радикалните обидни термини, с които идеологическите им противници ги категоризират. Малко от привържениците на т.нар. евразийска идея са виждали скоро ТКЗС, твърде малко от про-западните активисти са войнстващи гейове, спонсорирани от корпорации. Бихме могли да кажем, че са нормални хора, които при други обстоятелства биха отишли заедно на бар.

Вероятно аз и ти сме малко или много част от хибридната война, със или без наше знание.

От години насам избрах да не съм компетентен по отношение на геополитическото п*шкомерене заради тая досадна дуалност, която за жалост мнозинството прегърна бързо. Станах от хората, които презирах като по-млад: политически апатичните, които не крещят по протести, не участват активно в дискусиите, не се барикадират в университети и най-много да отидат да гласуват. Имам твърде малко свободно време, а харесвам изпълнения си с полезно действие живот. И това дори не е оправданието, което така или иначе не дължа никому. Това просто е факт.

Убеждавали са ме, че трябва най-накрая да станем истинска част от западната цивилизация.
Това трябва да значи икономически растеж по правилата на по-богатите западни страни, на които ще дължим животите си и които очевидно се справят супер от известно време, плюс скъпичко образование и кариерно развитие с ипотека, евентуално по-чисти улици и тонове консуматорска плячка, до която още не сме се докопали. Дали не искаме точно това?

Евразийската (постсъветската) идея също се опитваше да ме прелъсти, но от камбанарията на добрите стари религиозни, семейни и общославянски културни ценности! Това трябва да предполага завръщане на високия морал и завръщане на старата международна дружба (явно изпаднали от превързания със сезал багажник на жигулата), изхвърляне на ненужните намеси и вероятно заменянето им с други ненужни намеси. Дали не искаме точно това?

По пропагандна презумпция, “отново” или “най-накрая”, ние трябва да станем като едните или другите, трябва да бъдем колонизирани, защото сме балъци и просто така е устроен света. В паузата между вносния турбофолк и металика-дъ ънфоргивън.мп3, от националистическия купон се надига глас, че трябва да сме непоклатими и в изолация. Тия пък са най-големите шегаджии.

А аз, горкият, просто се чудя…не можем ли да спрем да си избираме чуждите проблеми и преимущества?

Нещо липсва в картинката и това сме ние. Покрай лашкането между тези и онези, забравяме за нашето място. И може да сме умни колкото си искаме, но пак сглупяваме да обвиним външни фактори за основния си проблем.

Забравили сме да обичаме България такава, каквато е. Планираме да я залюбим като стане богата като Швейцария, подредена като Германия, социална като Швеция или фрий като ЮЕСЕЙ. Това не се случва, защото твърде малко от самите нас стават такива в реалния живот.

А ако ние не сме върха и не се обичаме, тогава знаем какво става, нали?

Това не е апел да се прегръщаме и да си разменяме любезности, приятелчета. Любовта се измерва с труд, с жертви, с рискове, кръв и пот. Тя включва безмилостно жонглиране с времето и пространството и яздене на гигантския таралеж в гащите ни.

Вместо да сме прецакани, че трети март не се пада в петък, братя и сестри, трябва да сме прецакани, че няма 40 часа в денонощието за онова, което обичаме да правим.

И двете са “българското”, изберете вашето.

П.П. Приятен 05.03 на всички .