Всеки вероятно си къта Spotify, Apple Music или YouTube плейлистата за изминаващата година и с кеф си се присеща за вълнението, с което си е пускал любими парчета. Очевидно на доволен repeat!

А изборът през тези дванадесет месеца си беше впечатляващ дори и за най-стабилните скептици, вечно сравняващи с това какво е било преди и сега колко далеч била музиката от истината. Може би някои действително изпитват това чувство, но не знам дали тези същите не са останали доброволно твърде далеч от актуалните културни процеси, описани с бийтове, рими или китарни рифове. Защото как би могъл да определиш кое какво е или разбира се, не е, ако като цяло си го пропуснал покрай себе си. Ако си сторил тази непростима меломанска грешка, то по коледно ще те засипем само с добро. И то с много, много добро!

Дебютът

Преди време с прекрасния PR на Бара Мария Недевска – Мури(на която да си знаете й дължите много шотове за всички благини, по които работи неуморно) обсъждахме мега сложната задача какво точно да включва една обобщаваща годината класация за музика. Откъдето и да го подхванеш, все ще остане нещо недоизказано, все някой нетърпеливо ще прехрани, пенявайки се: “Ами този, ами този…”. Затова ще го карам на усет, професионално ухо и хиляди часове преслушвани тракове.

И с началото за щастливия начинаещ, тоест дебютното излитане в орбита за чудовищно талантливия ирландски артист Dermot Kennedy. Дълги години промъквал се между каубойските врати на дъблинските кръчми, чиракувал като къде легален, къде извън закона, бъскър, младежът със смазващ глас накара все по-претенциозните меломани по света да погледнат с изненада дисплеите на смартфоните си с интерес. Да, инди-фолк химните му ‘Moments Passed’, ‘Couldn’t Tell’, ‘Young & Free’ и ‘Power Over Me’ отприщиха емоциите и очакванията към предстоящата тава обещана за новата година.

А в самото й начало стискайте до червено палци на Dermot за престижното отличие ‘BBC Sound of 2018’ за най-прогресиращ млад изпълнител.

Най-бесният Паток

Е, няма кой друг да отнесе това чисто наше си прозвище. Изтрещелият хип-хоп агент ( макар и попадащ в графата mumble такъв) Travis Scott обективно погледнато надскочи и изненада дори и себе си. Успехът на албума му ‘Astroworld’ донесе на 26 годишния агент от Тексас какви ли не признания и трофеи – като започнем от номинациите Грами в най-харчените категории ‘Рап албум’, ‘Рап Изпълнение’ и ‘Рап Песен’ за ‘Sicko Mode’, преминем през платинения статус на записа (над милион еквивалента на продадени копия, включващи стрийиминг и физически бройки) и стигнем до предстоящото в началото на февруари фамозно шоу на Super Bowl. Силно подценяван и донякъде с пренебрежение определян като поредната еднодневка, за мен лично Travis  Scott изгражда образа на поп звезда от ново поколение. Напълно в тон с визуалните предизвикателства на епохата, омесващ до неузнаваемост идеите на музикални гении като Kevin Parker, Pharrell Williams, Mike Dean, Stevie Wonder и Frank Ocean например, провокативният хип-хоп агент няма търпение да продължи приключението си. А то по всичко личи ще бъде тотална лудница!

Дамата – откритие

Каква година за тази мистериозна каталунка, изпълнена със смелост да отприщи фламенко силите, флиртувайки умело с трап бийтове! Rosalía остави своя отпечатък върху световната сцена най-вече с нестандартните си композиции, излизайки на моменти безразсъдно извън поп формата. ‘Malamente’- първото парче, с което я чух миналата пролет ми обърна тотално представата за съвременната латино/испанска музика. Казах си колко точно улавя мрачните нюанси на два коренно различни стила, които обаче се привличат по толкова странен начин. Със замах, искрено, идващо от дълбините на сложната й чувствителност, изкуството на албума й ‘El mal querer’ (Лоша любов) Rosaliá заслужи възторга на индустрията, критиците, меломаните и нейните колеги – сред, които и топ продуценти като Pharrell и Timbaland, например, с които скоро каталунката очакваме да изскочи с нова продукция.

Вярваме, толкова махаща главите като тази:

Рок’енд’ролът ще спаси света!

Ако си уважаващ себе си фен на китарната музика, значи бандата Greta Van Fleet ти е влязла окончателно и безвъзвратно под кожата. Обединени около братската завера на клана Kiszka, младежите от Мичиган взривиха света с повече от отличния им дебютен дългосвирещ запис ‘Anthem of the Peaceful Army’. Енергията, носеща се на пламъковидни талази от парчетата им, неподправеният рок’енд’рол размах, с който карат тълпите буквално да пощръкляват, ни доказаха, че този стил, при това в толкова чиста есенция, скоро няма никакво намерение да слиза от сцената.

Още повече, когато Greta Van Fleet се радват на стабилна подкрепа от легенди като Робърт Плант, Джими Пейдж (така или иначе най-сериозно се усеща влиянието на Zeppelin в музиката им), Слаш и кой ли още не от старите динозаври. Те определено трябва да са адски благодарни на четворката от Мичиган, решила поне засега да създава смислена 80-рска музика, продължавайки да презентира делото на предшествениците й, по перфектен начин.

Всъщност ето ефектно показно:

Смелостта дава резултати

Някак си, когато заговорим за успешни музиканти, решили да рискуват сигурността на ежедневието, изпълнени с вяра в изкуството, което създават, излиза едно име в главите ни. Hayes&Y – бандата методично гради през годините своя имидж, концепция за звучене, набелязвайки следващите стъпки към пробива на световната инди-поп сцена. Потенциалът отдавна е на лице, прогресът на идеите също, а и момчетата от година насам все по-смело заемат място на британската карта за групи, които е препоръчително да следиш отблизо.

Последните им три парчета ‘Always So Simple, Always So Cold’, ‘Over’ и най-вече жестокият парещ сингъл ‘Blue’, част от поредица песни, посветени на цветовете, обещават следващата 2019-та да бъде най-успешната в историята на Благо, Радо, Ивайло и Денис. С вас сме пичове,  смело напред!

Бъди постоянен и се готви за космоса

Twenty One Pilots са друг проект, който търпеливо е чакал успехите си в добри и лоши времена. Когато през 2015-та Tyler Joseph и Josh Dun пуснаха световния хитов албум ‘Blurryface’, вълнуващ със зверските тракове “Stressed Out!”, ‘Lane Boy’ и ‘Ride’, доста меломани изразиха съмнения за дългосрочността на успеха на дуото от Охайо. Още повече пичовете направиха две умопомрачителни и мега изтощаващи турнета в рамките на две години. Как ви звучи цифрата – 336 концерта за период от 24 месеца?!?!  При това говорим за лайфове пред многохилядни фенове на огромни арени и стадиони от двете страни на Океана.

Предизвикателството със сигурност се е усещало като изкачване на 8 хилядник в лошо време, но пък резултатите са на лице! Без слабо парче и в тавата им ‘Trench’, Tyler и Josh демонстрираха завидно постоянство, присмивайки се на своите любими критици.

Да, приятели, момчетата са абсолютно готови да продължат космическата си разходка, с неподражаем стил и отдаденост към обожаващите ги земляни.

Вече класика

G-фънкът се завръща със страшна сила и част от заслугата за това явление си е за все така непринуденият и мега талантлив Anderson. Paak. Неговият нов албум ‘Oxnard’, миксиран и мастериран изцяло от гуруто Dr. Dre, още с излизането си и първите няколко завъртания, се превърна в откровена класика. Постигнал перфектния баланс между семплите и грууви изпълненията на бандата му The Free Nationals, барабанистът-рапър този път наблегна повечко на хип-хоп флоуве, канейки общо взето най-изявените с римите божета Kendrick Lamar, J Cole, Pusha-T и техните всепризнати учители магнетичният Q-Tip и вечният изтрещялник Snoop Dogg.

Обединявайки силите им със своята енергична персона, Anderson. Paak ни прати директно в сайтовете на нискотарифните авиокомпании в търсене на най-добрата оферта за среща с неговите безпощадни гъзарии. И така влизаме в новата година с наздравици и увереността, че 2019-та ще ни взриви с още по-зверски тракове и нови неподозирани таланти от цял свят.

На нас ни остава само бъдем здрави, с отворени уши и сърца, и да си припомняме всеки ден – новата музика винаги знае как да ни зарадва! Cheeeeeers :))))