Вие сигурно не гледате телевизия, както много други хора, както и болшинството хора, които работят в телевизията. Хората, които работят в телевизията, са си съвсем нормални, умни над средното ниво, често доста над средното. И често този мозък се съсипва с пиене.

На първо време се мисли или краде формат. Ето как се краде формат: гледа се предаването, да речем, че е предаване, а не сериал или риалити, или някакво шоу. Това предаване не трябва да е особено популярно в света, но да има добър успех в държава с подобен на нашия темперамент. Гледа се с английски субтитри, за да се разбере какво се случва в предаването (може да е италианско, испанско или някаква друга екзотика). Хващат му се след това елементите и се адаптират за тук. Като с китайската кухня – да не мислите, че китайците ядат по половин кило ориз на сядане. Не, китайското, както предаванията, са адаптрани за България. И добре че.

Формати се купуват рядко, само ако са безкомпромисно доказани, като: Big Brother, The Voice, Music Idol. Затова и имената им не се превеждат – да се знае. Още по-рядко нещо абсолютно девствено оригинално ще мине при хората от телевизията. Трябва да има „референции“ – аналогични предавания на същия принцип, да е пробвано, да формира солидни очаквания.

Адаптираният формат се описва в един текстов файл, който се казва Библия. Пишат се няколко сценария и евентуално се записва пилотен епизод. Библията е нужна, за да разберат хората от телевизията идеята на предаването, а сценариите са, за да се видят няколко случая.

Пилотният епизод се снима в някакво студио с примерен декор, който горе-долу да описва идеята и духа на продукцията. Продуцентът събира екипа, за който ще ви разкажа сега, и организира цялото нещо. Пилотките често се плащат от телевизията.

Има си оператори, които нагласят и снимат с камерите. Това са доста големички апарати с още апарати по тях, не са телефони. С телефони не може да се снима, защото след това на постпродукция, до която ще стигнем след малко, цветовете не могат да се направят хубави. Нещо любопитно: първият човек, който купува камери, които снимат 4K в България е любимият на всички нас Митко Пайнера. Едната струва 700 000 лева, той взима, доколкото знам, две. По принцип към операторите понякога има и асистент оператори и хора, които нагласят фокуса – викат им фокусници. Но те са само по сериалите.

Звукарите се грижат за звука. Нали знаете като се обадите на някой да го врънкате да ходите на барче някъде (например, в бар Петък на улица „Генерал Йосиф В. Гурко“ 21), как можете да познаете той сега вън ли е, в кенефа ли е, в църква ли е. Това е, защото, когато говори, звукът се удря в стените на мястото и се връща в микрофона и по това се разбира колко е голямо място. Това се нарича ривърб и е само едно от нещата, за които се грижат звукарите.

Всичката тая записвация след това я сглабя режисьорът с монтажистите на постпродукция. Постпродукция или накратко пост е процесът по облагородяване на снимките. Не го гугълвайте, това е. Слага се примитивна шапка (шапката е това в началото на предаването, където звучи и музиката му, която евентуално години след това осмокласници ще се учат да свирят на китара, за да впечатляват девойките). Примитивна, защото тези неща са супер скъпи, а ако са анимирани е ужас, просто ужас – трима човека сигурно няма да можем да преброим до толкова.

Пояснявам кой какво прави, защото няма да ви казвам колко пъти приятели и роднини са ни казвали: „Абе ти беше продуцент/режисьор, нали?“, докато ние сме прости сценаристи, на които никой не обръща внимание дори в подобни текстове.

Но сме най-красивите в бранша и това ни стига.

На продуцентите се дават безумни пари от телевизията, безумни! На месец, а понякога и на седмица. Това е така, защото поемат страхотен риск и с екипа и с отговорности по договора им с телевизията. Заради бюджета обаче напоследък телевизиите или наемат нови играчи, което е повече от прекрасно, или сами си продуцират нещата  като „отрязват средния човек“.

Продуцентите са колкото организатори, два пъти повече бизнесмени. Те отиват с една флашка с предаването и папка с всичката хартия при тези мистични хора от телевизията, гледат предаването с тях и бизнесът започва. Следват още няколко срещи, уточнения, али-бали и в крайна сметка предаването се решава ще го има ли ще го няма ли. Често го няма.

***

Защо телевизията е тъпа, след като всички хора там са умни? Слави казваше, че никой не е загубил от това, че е подценил публиката. Това е вярно. Като някой каже виц по телевизията, всички трябва да го разберат. Това е и причина спортните коментатори да коментират така, а не както реално биха искали. Рядко можеш да угодиш на всички, а недоволните хора са най-гръмогласни и затова ни се струва, че телевизията едва ли не е станала ужасна. Не е така – просто доволните хора си траят.

В този ред на мисли, няколко неща за хумора:

1) Смешка, която трябва да се обяснява, не е смешка.

2) Пънчлайнът трябва да е накрая на историята и да няма нищо след него, защото смехът е настроение, което лесно се разсейва.

3) Ако видите сценарист на улицата, разкажете му виц – нищо, че го знае.