10 януари 2010-а година е датата на най-тежката и зловеща снежна буря в историята на бар “Петък”, а може би и на цяла София. Не мога да съм 100%, разбира се, но това ми се струва единственото обяснение защо най-най-първото издание на митичното Bloody Monday-парти е привлякло само толкова хора.

А не мога да съм сигурен, защото просто не бях там. Година и половина се бях опитвал да навия бизнесмените Радослав и Кирил да добавят и рок/брит/инди към музикалната еклектика в бара. Не успях и се оттеглих в изгнание в чужбина (така де, дипломата за магистър също имаше роля в това решение). Но, чудо, докато си седях тъгуващ в Хановер, с 30 сантиметра сняг навън, с една малка лампа осветяваüa книгата-майка “Статистика за социолози”, получих следния мейл (на шльокавица, Влади, кáжи чес’но?!):

dude, vse pak shte se pravi brit neshto v petyk.. ta bi bilo super, ako se vkljuchish distancionno, ako imash vreme. ideqta na surfa da e po-mainstream, za da moje puberite po-lesno da smelqt atakata.. ta ako to idva neshto, za koeto znaesh che nqma da se setim, pa i dori da se setim e dobre doshlo. celta e da sberem okolo 100 pesni…

Разбирате, че годината е 2010-а, нали. Тогава нямаше хипстери, Nike с камери бяха 15 години назад, нямаше Ryanair, Иван нямаше татуси, всъщност никой нямаше татуси, а Arctic Monkeys не бяха изпяли онова с рапирането. Демек пуберите наистина хал хабер са нямали какво е това инди рок музика.

А бар “Петък” през 2010-а? Ами, той току що беше излязъл от ето този си вид. (Яки цветенца по масите, btw, много фун шуй.)

Бар “Петък” през 2010-а имаше мастика във фризера, която Мариан смесваше със сок касис. Имаше две малки диско топки, едно малко сепаре, бяла стена с менюто (бира – 2 лева, джин Бомбай – 4 лева, Мохито – 7 лева, шоколад – 3 лева, списание 1 (?!) – 5 лева). Имаше супер много енергия, ентусиазъм и тежък аромат, смесица от феромони, разлята бира по пода и изпотен парфюм. И “таен кенеф” зад диджея.

И беше много специално място. Също толкова специално, колкото и сега, всъщност. Място, където всеки намира по нещо за себе си, а и всеки оставя по нещо от себе си. Това е нещото, което винаги е отличавало бар “Петък” и го прави магнит за творене и за рушене.
Що се отнася до първото Bloody Monday-парти, аз през сълзи изпратих набор от над 30 песни по имейл. Ето някои от тях:

  • The Fratellis – Chelsea Dagger
  • White stripes – Seven nation army
  • Kaiser chiefs – Never miss a beat
  • Wombats – Let’s dance to Joy division
  • Bran Van 3000 – Drinking in L.A.

А, да, и нали ви казах, че Иван някога беше без татуси. (Сърфе, хиляди благодарности за снимките!!!!)