Поне една от тези истории трябва да е истинска.

Започваме. Пиян си. В Петък, не в друг бар. Денят е събота, за да не правя тъпа смешка. И имаш или пишка, или другото. Имаш всичко необходимо, за да се прибереш вкъщи. Палец. Спира. Започваме 2. Фасът му излита през прозореца, защото вътре не се пуши. Добър вечер и разправя „Преди беше по-…“. Почва да ти се драйфа. „Такива като тебе…“. Сдържаш се.
„Накъде отиваш?“. „Накъде“, повтаряш си в тъпата пияна глава и си мислиш за Стругаре, което е секси мисъл за повечето полове. Натам. Цифрите на километража се местят със сто километра в час към таксиметровия апарат. Возиш се. Той те извозва. И не спира да говори, очевидно прикривайки някво движение, натискане на копче или ръчка. Зъбите ти потракват от главата, подпряна на прозореца. Той те мами или тотално си параноясал, но толкова не ти пука. Той не млъква. Още един, който е тук за малко и скоро напуска. Исусе. Имал си по принцип друга работа, но се сецнал негов приятел таксиджия от втори етаж и той само да го отмени, ма му харесало и си карал за удоволствие от време на време. Даже с жена му са ортаци. Иначе се занимавал с криптовалути и биодизел, но ако искаш, може и проститутка да ти намери. Парите са си пари. Стига да не са в картата ти. Тогава са непотребни и несъществуващи в неговата аналогова вселена, но за това след малко. В крайна сметка таксиджиите са като хората – има всякакви. И не бива да ги стереотипизираме. Не знам защо. Аз бих. За удобство. Хубаво е да имаме наум някои често срещани ситуации и опасности, които да избягваме, окрилени от опита си и смели пред всяка възможна такси изненада. Подпийнали или не чак толкова, или много повече, качвате се в жълтото петно и отивате на единственото по-хубаво място – вкъщи.

  1. Ако не притежаваш пишка, не се качвай сама. Това би ти го казала и майка ти. Сигурно ти го е казвала. На мене майка ми ми го е казвала. Не че       всички са изнасилвачи, които биха се възползвали от премрежения ви поглед и бавните реакции, но си заслужава да се имат предвид тези, които биха   го направили с огромно удоволствие и травмираща усмивка. Брр. И дори да си носите пепър спрей или тринайсет години карате в джоба, все пак е по-добре да не срещате мечка, нали?
  2. Под карта, таксиметровите шофьори разбират това, което разпъват пред лицето си, докато карат с осемдесет километра в час, а ти панически обясняваш предимствата на гугъл мапс. И не е, че не знаят как се плаща с карта. „Ма то трябваше предварително да ми кажете!“, „Е, карта с‘а!“, „Моля?!“, „Съсипаха държавата!“. И ти, съсипникът на държавата, подтичваш или към банкомат, или към някъв клекшоп, да развилиш пари, щото и няма да ти върне. И бакшиш, нали. Вие познавате ли човек, който си е платил с карта в такси? Аз не. Аз много хора не познавам. Но имам усещането, че хората, които са си платили таксито с карта не съществуват. Като трезвите бармани, момичетата, които не ядат от твоето и австралийците.
  3. Не с лошо. Можеш да се натъкнете и на съвсем истински човек, който има история много по-интересна от вашата, и то истинска. То си личи и е приятно. Като плочите с приказки в детската градина те приспиват и дори не чуваш какво точно говори, но е вярно, и мустак има, и добра усмивка, и се пуши в колата му, ама друг път. Чудесен екземпляр. Недостоен си за него. Няма ароматизатор. Бивш нещо си е. Но този път наистина. То си личи, бе. И слушаш. После слизаш вдъхновен и за някакви метри, може и сто да са даже, си по-добър човек. И въпреки, че щом тоя човек кара такси, държавата очевидно е съсипана, той нито веднъж не казва, че държавата е съсипана. Като балонче си го носиш малко с тебе, после пускаш го и отлита.
  4. Аз нямам пари за психолог. А много ми харесва концепцията да можеш да кажеш всичко на света на един човек, без последствия. Някой, на който изобщо не му пука за теб, но би те изслушал, понякога дори с интерес. Не безплатно, но на цената на някакви километри, можеш да настроиш седалката си удобно и вдъхновен от шотове, блъди мерита и други работи, да си излееш душата. Като истински психолог, той ще кима, сумти от време на време и при всички случаи, ще чуе всичко, което имаш да казваш на света. А нищо чудно и да извади от изненадващите съвети, които си пази в жабката.
  5. Хубаво е да знаеш къде отиваш. Точният адрес не винаги върши работа, защото точно тоя таксиджия може от вчера да е в София, а не като теб завинаги. И това, че локацията на Руски паметник ти се струва като вродено познание е супер, ма той сигурно може да пасе овце по-добре от теб, не се възгордявай и не снобей, ами поне с едно око гледай пътя и викай – „Наляво.“, „Тук надясно.“, „Моля ви, спрете, че ми се повръща.“, „А, ето това е НДК, голямото.“
  6. С компания винаги е по-весело, а и евтино. Споделяйте такситата си, дори с непознати. С непознати, с които си тръгвате от добре познатия Петък, не е страшно. Можете даже да опитате да платите таксито на млада дама, в опит да я впечатлите с богатството си, но не разчитайте на повече от чекия за вечерта, простаци. Все пак това е просто такси. (ако върже, супер).

    Таксиметров шофьор:

    Ме е правил по-толерантен към циганите, макар преди това изобщо да не бях осъзнал, че проявявам нетолерантност. После ми даде билети за концерт в зала Люмиер, по време на който дойдоха от БТВ новините, да ги помолят да свирят по-тихо, че се чували в централната емисия новини. Спасявал ми е живота, като бях малък и стоях със забита видео касета в главата, след катастрофа. Гонил ме е да ме бие. Настигал ме е. Цакал ме е с много пари. Цакал е дядо ми, мамичката му. Возил ме е за сто метра и до Пловдив. Изпушвал ми е тревата и не ми е давал да пуша цигара. Един като разбра, че имам песен, реши че съм наркоман и ми предложи да се друсаме. И докато му свивах цигара с „билка“ (щото тревата я ловели дрегерите) ми каза как е „бръмчал на карти“ в Париж и Амстердам. За чудесното момиче, което си е намерил и как заради кокаина станал супер параноичен и почнал да я следи с детектив. Как я хванал в изневяра и понеже е „мъжко момче“ отишли с негови приятели и я пребили. После ме покани на дискотека. И всичко друго също ми се е случвало в такси, а и на вас.

    Таксито е преходна територия, която всеки бар потребител обитава от време на време. Таксиджиите са непреходни хора и понеже в бранша не съществува професионална етика или стандарти, в крайна сметка, возенето зависи основно от вашите социални умения и уроци по бойни изкуства. Но всичко ще е наред, примерно. Сложете си колана и бъдете любопитни, или го помолете да ви събуди като стигнете. И ако с влизането ви каже „Наздраве“ с патронче водка, излезте, защото преди всичко, хубаво е да стигнете живи, колкото и да не ви се занимава с утрешния махмурлук.