Пише ви един ненаркоман, който харесва наркотиците. Пиша ви, не за да ви разкажа колко хубаво нещо са, а да ви кажа, че като с всичко друго – контекстът има значение. Щото, за каквото и да си говорим, генерализациите не работят, освен ако не си тъп.  Та, наркотиците не са лоши, наркотиците не са добри. Наркотиците са наркотици. И е добре да се познаваме с тях. Не да си бъдем приятели, не да ги използваме, но да ги разбираме, за да не се окажем неведомо нелепи и поучителни като Асен Блатечки в хладилника.

Не бягай. Обърни се.

Общото между хората, които можем да прочетем тези редове е, че сме живи. А животът е трудна работа, объркана. Животът може много неща, но е много добър в това да те кара да се чувстваш нищожен. Давид срещу Космоса. Всеки срещу неговия си. Според неофициално проучване, проведено току-що някъде, има два типа човечета. Едните бягат от Космоса. Другите завъртат прашката. Прас. Сещате ли се за този необясним страх от нищото, който понякога ни подгонва, когато минаваме през коридора вечер и как предпочитаме да бягаме от него, вместо да се обърнем и да спрем да се страхуваме. Почти винаги съм предпочитал да се доверя на параноичната си природа,  която ми казва да бягам през глава, защото рискът е огромен. В тъмното зад мен има по много от всичко, което ме ужасява.
Обърнах се веднъж – нищо.

Да, пуших

Мисълта ми е, че наркотиците са супер, когато си решил да завъртиш прашката и са несупер, когато си решил да бягаш. Говоря за разликата между кафето, което пиеш в събота по обяд и четвъртото кафе за понеделника. За първата цигара след последното отказване от цигарите и началото на втората кутия за деня.  За джойнта, от който пада пепел по скицника и този, който катастрофира в препълнен пепелник, в поредния ден, в който започваш живота си от утре.  Ярък маркер дали злоупотребяваш както трябва, е удоволствието. Ако си е тръгнало преди известно време или мрънка много – Наметни си едно якенце и излез да потърсиш друго.

Контекстът е по-важен от веществото

Нюансите задават посоката, по която те води бонбонът, линията или бутилката. Дали си сам на пейка или с любимият човек в леглото, дали е с приятели или е заради приятели, дали ти е хубаво или и така ти е все тая. И е хубаво да си наясно къде се намираш. Преди да продължиш, да си се запознал със себе си, посредством любопитство. Да познаваш нуждите и страховете си и да не взимаш четири грама гъби през нощта в София. Личен съвет. Грешка, която няма да повторя, защото котките бяха охлюви, сградите пластмасови, а аз не присъствах в живота си, защото си говорих с черна дупка. И все пак, когато имаш избор, всичко е наред. Когато веществото, с което си решил да се друсаш, не е решило да се друса с теб.

Кратка история

Живеех със един поет, а той си имаше момиче,
легенче, малко хартиено пликче, календар.
На календара датите му нямаха значение,
дори и тази зачертана с кръгче беше просто приключение.

Веднъж в месеца друсаха хероин и на цялата поетика ѝ се ебаваше майката. Изглеждаха ужасно отстрани, но толкова свободни в дисциплината си. Хероинови ангели, които успяваха да драйфат в леген само веднъж в месеца, на предварително уговорена дата и да си четат книги на глас по цяла нощ. Нито веднъж повече. Честна игра. Ако я можеш, защо не. Явно дори хероинът може да бъде нежен, ако не си тъп.

Най-тъпият наркотик

Всяка дрога, която има потенциала да се превърне в епидемия от болни и социално неприспособими индивиди, е доста кофти за всички около тях, които все пак намират някакво очарование в живота си. Кофти е и за нас, пропусналите всички блага, които те биха могли да произведат, ако не друсаха. И все пак, намирам желязна логика в наркоманиите. Те са окончателно решение. „Да ти еба майката“, отправено към несправедливия всемир, с неговото особено чувство за хумор, което понякога се проявява чрез смазваща бедност, кофти приятели, скука в чакалнята за гробищата, осъзнато безсмислие, което лесно се превръща в свити банкноти и бургери. Удоволствия, които си си залужил, you big boy. Но приятели, глупави хора, защо пушим цигари? Не са ли обикновените тютюневи цигари най-тъпото нещо на света? Отрова, към която се пристрастяваш бързо, струва скъпо, вреди много и не носи никакво удоволствие, освен задоволяване на абстиненцията, посредством цоцкане от малки хартиени пишки. Верно, пушачите умират бавно и старателно зачукват пирони в ковчега, преди да видят снимката на белите си дробове или да тупнат рязко на земята в някой хубав ден. Изглеждат съвсем нормални хора. Да, сивкави кожи, жълти зъби. Колко отдавна вече не съм готин с цигара в уста. Колко отдавна последно си казах, че скоро вече няма да пуша. Пушачит успяват да вземат най-лошото от света на трезвениците и нарконавтите – лошо здраве и все същия шибан свят без световен мир и розови еднорози.  Умеят да говорят добре за това как не е доказана вредата от цигарите и в крайната фаза на пристрастяване към никотина, истински вярват в това. Подкашлят. Тъпаци. Аз ще ги спра, даже не съм пристрастен към тях. Ето, пак си го казах. Волята е на моя страна. Може ли огънче?

Парти хард

Наркотиците могат да те заведат на интересни места, до които не се ходи със самолет. Някъде вътре в теб са най-любопитните кътчета от вселената, в хората които обичаш и в тези, които разбираш. Могат да бъдат и едно продължително ха-ха-ха, което има по-малко значение от пръднята ти. Наркотиците, тия убавите, от които главата ти превключва на различни режими, са катализатор на вдъхновение, който има потенциала да превърне света ти в по-добро място, ако се ползва с вкус и мярка. Могат да рисуват картини с ръцете на талантливите, да пишат, да рапират, да мислят, да изобретяват. А могат да те заведат на парти и да се влюбиш в кофти музика, да забременееш от непознат, да оплодиш непозната, да се дехидратираш и да умреш. Всичко е позволено и това е най-страшният наркотик. Свободата, която дава на единия да рисува, е същата, като тази, коята дава на другия да драска. Тази, която дава на единия да пее, е тази, която дава на другия да му крещи. Тази, която те кара да се изправиш, е тази, която ти дава право да повалиш. Ин-янг бибиянг. Партито продължава, докато Валери Симеонов не влезе или докато смъртта ви раздели.

Още малко само

Исках да напиша лист със съвети как, кога, защо, но се усетих, че вероятно всичко си знаете. Големи хора сме, с големи градски празни глави. Разбира се, ще намерим нашият си начин да пропилеем живота си. Знаем, че не е хубаво толкова често, само още малко. Знаем, че не винаги това е най-правилно, но понякога е неизбежно. Да вярваш в дилъра си е модерно и приятно. Да топнеш мозъка си в петмеза на екстаза – прегрешение за посветените. И вярвам в нас – нарконавтите, които знаем колко и защо. Ръководството за злоупотреба ще остане ненаписано, но ще се ориентираме по картоните, зениците, сутрешния пепелник, по кривите усмивки и с GPS, ако не сме си изгубили телефоните. Пазете се от изненади, драги, дизайнерска дрога и прекаляване. И ако сте решили да бягате, така да бъде. Така или иначе, смятам, сме обречени да нямаме значение и ако идвахме в пакет от магазин Технонещоси, на етикета щеше да пише „Машини за сране и разлеждане на свят“. И ако в тяло на машина, в този Космос, ако видите микронен шанс да има смисъл, предизвикан от каквото и да е, което ви е приятно да го взимате, хванете прашката, без да се замисляте.

Наздраве

*Настоящият текст е художествено произведение, което не следва да бъде приемано като акт на склоняване към употреба на наркотични вещества.