„Боядисахте ли яйцата“ е пролетното „Къде ще сте на Нова година“. Тия дни ние с вас имаме два варианта. Единият е да приемем нещата буквално. Наистина преди 2018 години Господ е изпратил на Земята своя син посредством Дева Мария. Синът му Исус е разпънат на кръст заради безобразното поведение на човеците по земята и след 3 дни се появява отново жив, възкръсва. Аз не знам дали така е станало, но действието „вярване“ не изисква доказателства. Вярата е форма на доверие в замяна на сигурност можем да кажем.

Когато бях малко момче, ама много малко, сбърках една чаша с ракия за чаша с вода и беше ужасно. Дълго време след това не пиех ракия, може би 20 години, докато един ден не пробвах една домашна и се оказа, че дълбоко-дълбоко съм грешал и ракията не е хич гадно нещо, а дори напротив – много хубаво нещо. Ето в този миг, приятели, аз като човек живял 20 години с грешна нагласа към ракията, бях преобразен. Миналите ми разбирания за част от света бяха заменени с нови – по-правилни и по-добри. Старите може да се каже, че умряха.

Нали сте рисували къща като деца. Всички деца я рисуват по един и същи начин – квадратче с няколко по-малки правоъгълничета вътре за прозорци и врата, триъгълник отгоре за покрив, може и комин. Това не е някоя конкретна къща, защото коя къща изглежда така. Това е събирателен образ на всички къщи, графична стилизирана репрезентация на понятието „къща“, окей. Същото е и с човечетата нарисувани като клечки – те не са някой конкретен човек, а просто иконка, която съдържа и представя понятието „човек“. Тези неща са символи. Хората много добре си боравим със символи, защото опростяват и обобщават много приятно. Много удобно нещо са символите, страхотно човешко изобретение.

Та другият вариант пред нас днес е, че екзакуцията и последвалото възкресение всъщност са събирателен образ, като къщата от квадратче и триъгълниче. Този образ показва освежаващия и необходим, но труден  процес на изоставяне предишни идеи и приемането на нови. Както аз направих с ракията. Аз приех волево нещо, което не ми харесва – ракията – и така след като понесох кръста си на осъзнаване, че не съм бил прав никак (горкото ми его в онзи момент), „възкръснах“ с нова по-добра психология и прогресирал в живота. Това, последното е много важно. Човек трябва да прогресира в живота си на всяка цена и във всички области, в които може, така ми се чини.

Идеята е, че трябва да приветстваш доброволно и дори съзнателно да се стремиш към процеса на изоставяте на стари идеи и адаптиране на нови, дори това да ти струва егото.

Може би това празнуваме на Великден. Може би не трябва да приемаме историята в библията буквално, а като ансамбъл (забележително сложен ансамбъл) от символи, взаимодействия между тях и развитието им. От една страна можем да се опитаме действително да не пожелаваме жената на ближния. Това е благородно хоби, но уви и невъзможно, защото не знам дали сте опитвали да спрете да харесвате сексуално някого. Все едно да се насилиш да спре да ти се пикае – тия неща не работят така. Затова е и доста трудно, когато някой каже, че еди-кои си хора също са секси, но медиите са ни научили на други хора. Не, това не се възпитава, медиите показват определен тип модели, защото това се харесва, а не обратното – медиите да показват нещо, а нагонът ни да се адаптира към него. Не трябва да пожелаваме жената на ближния, в смисъл че не трябва да искаме достиженията му, а вместо това да се съсредоточим в нашите. Можем, разбира се, и дори е полезно да ги регистрираме и похвалим – това дава кураж (супер важно нещо е куражът). Но проблемът е, че аз много се кефя на Рони О‘Съливън, който е състезател по снукър. Кефейки му се е нормално да искам да играя снукър и тук ще дойде проблемът. Снукърът е хубаво нещо, но не е моето нещо – затова не трябва да си губя времето, а потенциално и живота, с него. Грехът ми не е в кефенето, а в евентуалният опита да му „взема“ постиженията. Може би това се има предвид с тази божа заповед, не знам със сигурност, а и не искам да ми вярвате сляпо.

Възприемането на Библията като митология, а не като достоверен исторически извор, е малко цинично в началото. Но, ей богу, ако някой ме кара да обикалям сградата му по нощите, искам да знам защо. Може да е и метафора за „възкръсването“ на природата за нов плод след „смъртта“ на зимата, кой знае.