Ще ви призная – дълги години китарната, инди музика беше всичко, което ме вълнува. А ако бандата имаше роднински връзки с агенти като Oasis, The Verve, Blur, Radiohead или Arctic Monkeys, още по-добре. Емоцията да избухнеш с удара на касата, да следваш солото, пък макар и с air guitar, да чакаш любимия си куплет, фраза или полутон дори…Всичко това можеше да осмисли тъпата седмица, проблемите в работа, скучния семестър или каквото там чорлавее. Е, съществуваше вероятност и да не се случи точно така… Все пак едно беше сигурно – музиката ме вълнуваше по много и различни начини. И то точно тази с рифовете, гъзарските стойки и шумни мелодии.

Но с времето бийтовете в ушите започнаха да стават по-тежички, инструменталите не държах да са изсвирени от живи хора. Някак си отворих кратуната за по-важни послания, за онази ударна енергия, движеща силните личности в София, Луишъм, Комптън, Бронкс, MadChester и къде ли още не по света. И без да си давам сметка, музикалният ми вкус стана много по-разнообразен. От шеговитото оправдание пред откровено изненадите ми приятели: “Отивам на тоя концерт, ей така да ми се покарат малко от сцената. Да пробвам как е, за разнообразие!”, минах през “Тия пичове доста яко редят, пускат, раздават се без излишна претенция!” и стигнах до мига, в който възприех идеите на хип-хоп артистите и се появи желание да научавам все повече и повече за тях.

Обикаляйки и разглеждайки този нов, шарен и музикален свят, в края на 2015-та попаднах случайно за втори път на едно име. Anderson. Paak – барабанист, изпълнител, шоумен с огромна усмивка и онова негово ‘Yes Lawd!’. За първи път ми хвана ухото в ‘Compton’ – албумът на легендарния Dr. Dre, а няколко месеца по-късно, направо ме взриви с това парче:

И със сигурност нямаше нищо случайно в срещата ни. Стилният мистър от Западния бряг и перфектният му начин да съчетава инструменталната музика с опасните хип-хоп пластове ме впечатлиха искрено. Лекият привкус на джаз и фънк в съвместните му изпълнения с бандата The Free Nationals, вокалите, разтапящи атмосферата като ледче в марково малцово питие и влудяващо добрите мелодии затвърдиха впечатлението на милионите меломани – нова смайващ артист се появи на сцената. Личност запазила позитивния си дух, въпреки трудния житейския път и десетките опити за пробив в музикалната индустрия.

Невероятният успех на ‘Malibu’, презареждащите концерти пред отдадената публика в Европа, Азия, Австралия, Африка, Щатите и Южна Америка, допълнително захраниха очакванията и изостриха апетита ни. Всички знаехме – Anderson подготвя специална продукция, при това в компанията на Dr. Dre зад микс пулта. Но албумът ‘Oxnard’, краят на плажната трилогия на артиста, ни изненада, при това повече от приятно.

14 + 2 трака, изцяло продуцирани от Доктора по хип-хоп науки, с гостуването на цяла плеяда от грандиозни агенти. С този запис Anderson. Paak отново стигна до мелодичното съвършенство, но минавайки този път по друг маршрут. Пулсиращите пресечки на модерните хип-хоп квартали се чуват ясно в тракове като ‘6 Summers’ (където изпълнителят най-силно застъпва темата за политическия цирк в Америка), ‘Brother’s Keeper’ с гост вокалите на бруталния и за мен все още един от най-добрите с римите King Push, ‘Mansa Musa’ – парче, от което всички са впечатлени от flow-a на Dre, но тембърът и нахаканият стил на Cocoa Sarai определено превъртат нивото. А когато имената на J. Cole и току-що-получилия звезда на Алеята на Славата – Snoop Doggy Dogg не присъстват само за престиж в плейлистата на продукцията, вече си невъзмутимо убеден – ‘Oxnard’ е подчертано специален албум!

Най-значимият момент в записа обаче за мен е парчето ‘Cheers’– колаборацията между Anderson и Q-Tip. Учителят, както респектиращо наричат един от легендарните членове на A Tribe Called Quest, от години е зверски фен на момчето от Западния бряг. A то се развихря в счупения, танцувален бийт, със shuffle ритмични барабани и groove, извиращ от романтичната му, макар и на моменти доволно цинична. душа.

Нея я усещаме много по-отчетливо, тъй като едно от достойнствата на албума са неговите смислени, вдъхновяващи, шеговито политически и поетични лирики. Самият Anderson си признава – Dr. Dre му е помогнал да осъзнае колко повече има какво да сподели с думи на своите фенове и го прави впечатляващо, с марков стил.

Целият албум на божето от LA плажовете нетърпеливо те очаква във всички стрийминг платформи, а моето лично предложение е… Пуснете си албума на макс, на слушалки, докато сте над глупавите ежедневни грижи, над облаците на объркването и съмненията, летейки към новото, приключенско и излязло от рамките свое аз.

Защото това е хип-хопът, за който мечтаем! 🙂