Искам да кажа разни неща за последния рожден ден на бар „ПЕТЪК“. Но за да стигнем до тях, първо ще трябва да започна от мааааалко по-далеч.

Ще започна от медиите (в които съм имал тъжната участ да работя не малко години). Те – печатни, онлайн, зависими или независими, имат един разкошно тъп навик в платените си публикации да сравняват рождените дни на фирми с рождените дни на хора.

Пример: „Заводът за електрически крушки в Златна Панега отбеляза седмия си рожден ден. И също като първокласник продължава да иска да знае и може повече, и без стрях се впуска в нови предизвикателства, споделя началник поточна линия Христофор Ганчев.“

Сами разбирате колко е нелепо това. Затова аз няма да сравнявам 12-ия рожден ден на „ПЕТЪК“, който е доста повече от фирма, с този на 12-годишно човешко същество, ами точно обратното ще кажа какви са разликите. И ще говоря на „ние“, защото така го чувствам, а и звучи по-така.

На 12 ние можем да пием колкото си искаме и това е напълно законно. Отдавна сме се огледали в противоположния пол и неведнъж сме се опитвали да си го заведем вкъщи. Живеем напълно самостоятелно и отделно от малкия ни брат „Mixtape 5“, който си живее там някъде в подлеза и рядко се засичаме.

Можем да стоим до късно, можем да ядем каквото си поискаме и можем да си позволим да черпим приятелите си. От алкохол не ни става лошо, не можем да си го позволим, защото на следващия ден купонът трябва да продължи. На партита ни можем да поканим колкото си хора искаме и те могат да останат вкъщи и след 00:00.

На 12 определено приемаме хладнокръвно нещата, защото сме видяли повече от достатъчно, но можем и още. 2020 ни изненада доста неприятно, но образованието ни не премина в дистанционен режим, дори обратното – тук, на място се научихме как да преодоляваме и подобни кризи, без да има драма. Защото съвсем не обичаме драмите и никога не сме правили излишни. Дори когато бяхме бездомни.

Та стигаме и до рождения ден. Не съм аз човекът, който да ви разкаже вълнуваща история от него, защото е твърде амбициозно да се очаква от мен да имам спомени след подобно тридневно мероприятие. Но знам, че беше супер, хората бяха супер, музиката беше супер, алкохолът беше супер, всичко беше супер. И това е най-голямата разлика между един 12-годишен и нас – ние знаем какво искаме и знаем как да го направим. А това, което искаме, е да ни и ви е супер.

И заедно го правим доста добре от 2008 г. насам.

P.S: За 13-ия рожден ден не очаквайте от мен статия „Колко нефатална беше „фаталната“ 13-а година на бар „ПЕТЪК“. Но можете да очаквате фатално да се почерпя.

Гого Вълчев