Нямам търпение да се забия на село, да пия от виното на вуйчо ми, да мушкам мезета, да гледам някоя я сръбска, я румънска телевизия, че е нагоре по Видин, а родата да се суети и да шета наоколо и когато ги попитам „Искате ли да ви помогна с нещо?“ да ми казват срамежливо „А не, то няма с какво“. Ще стана на 100 години и пак ще ме глезят тия хора. Ама то по празници може.

Вие понеже няма да сте с мен на Дунавци, не знам какво ще правите, но ще ви препоръчам сега. Книгите са хубаво нещо, някои твърдят почти колкото музиката. Филмите също са хубави – някои твърдят почти колкото книгите.

Книгите

„50 велики разказа“ I и II

На първо време – радвам се, че не скролнахте директно на филмите, обичам ви за това. Така, сега за сборника: някои от разказите сте ги чели със сигурност, „Чудесен ден за лов на рибка бананка“ например – затова и знаете, че не е „Чудесен“, а „Идеален“. Най-добрата тактика е да намерите изданието онлайн, да видите съдържанието и да си гугълвате отделните разкази. Някои обаче ги няма в интернет, повечето обаче ги има. Като цяло сборникът е много хубав, особено първа част.

“The Amateur Magician’s Handbook”

Просто е интересна книга за фокуси, нали по Коледа стават чудеса. Книгата ни учи как да крием цигари в дланта си, малко е шанаджийска, но е интересна. Друга интересна някак по същия начин книга е „The Design of Everyday Things“. Тя ви обръща внимание на неща, за които никога няма да се замислим сами.

„Герои на нашето време“

Ами то е все едно четеш за българския туитър. Изключително забавна книга. В „Сатирикон“ в началото още четвъртото изречение е: „Аз точно това смятам, че в училище младежите стават съвсем глупави – защото не чуват и не виждат нищо от истинския живот…“ И ти четеш и си викаш бре, това е писано 1 век пък все едно е от оня ден. Цялата „Герои на нашето време“ е такава. Това успокоява, защото на практика ти показва, че винаги ще има мутри, тарикати, благородници и тям подобни образи, което ти нормализира иначе печални неща. Така цял един социален товар ти пада от раменете – Честита Коледа.

„Срещи с Буров“

Велика книга. Буров е неземен пичага, а по длъжност – банкер. Авторът на книгата, Михаил Памукчиев, общо взето му взима интервю, а човекът е хипер честен, чак циничен. Освен че ни показва какво можеш да говориш, когато си богат и умен, книжката ни и подтиква да сме по-честни. Буров е положителен образ, въпреки че храни Вазов, културния елит и властта (и Михаил понякога). Малко е Стокхолмски синдром, докато четеш. Сигурно имате такива приятели – които са много харизматични в грубостта си. В контекста на коледната семейна трапеза: Буров е роднината, който не искате да имете, но искате да бъдете.

 „Хроники“ на Боб Дилън

Биографична книга, първа част. Втора няма, защото Дилън не я написва, защото е звезда и ич му не е. По настроение напомня малко „Спасителят в ръжда“. Дилън разказва къде е обикалял и какво е правил и нещата са точно като Спасителя. Биографиите са много подходящи за коледно време, защото често разказват за трудностите на едни хора и как те са се справили с тях, а това е много подобно на пътя на Христос. Всички биографии са мъченически.

И сега идва голямата балтия: Религиозните текстове.

Ама еврейските – Танах на практика е оригиналното съдържание на старозаветните писания (те са три книги: Тора, където са моралът и законът на евреите, Невидим, където пише за пророците, и Кетувим) или Талмуд, което е доразвит Танах. Или просто зачетете Библията. Празнуваме го, ще го четем.

Филмите

“Powder” от 1995

И преди може да съм го споменавал. “Powder” е за изключително интелигентно момче албинос и ситуацията му. Лек и трогателен филм, който заслужава, но няма как да има продължение.

„Scot Pilgrim vs. the world“

Този, дето се бие с бившите гаджета на една сладурана. Филмът е страшна шарения. Ако имате монументална плазма, пуснете го и го загледайте, а ако не ви кефи (защото е малко корни), го оставете да свети. Освен симпатичен филм, той е и много хубава коледна украса.

Старият Cartoon Network

Къридж, Декстър, Пауърпъф гърлс, а-у, знаете за какво говоря. Ако наистина имате монументална плазма, не пускайте Декстър на нея, защото резолюцията е покъртително отвратителна и ще ви смъкне лицето. Някои от новите също – Чаудър, Адвенчър тайм. И като цяло анимации – Симпсънс, Южния парк. Също и Спиритед ауей + Тоторо, както и Принцеса Анастасия. Стига толкова, че както е тръгнало, ще стигнем до Трансформърс, а няма нужда…

Кажи-речи всичко на Джим Кери

Оставете го Гринч – говорим за Маската, От глупав, Ейс Вентура, Всемогъщия… Джим Кери е топлата мека версия на Куентин Тарантино. Знаете Джим Кери. Ако гледате Всемогъщия Брус, поздравявам ви и ви правя наздраве със сцената, в която се съблече с един замах.

Наздраве.