Това е въпрос, който никой никога не си е задавал, защото Коледа е задължителна. Независимо дали си избрал да не вярваш в бог или палиш свещичките в църквата една от друга, Коледа е онзи край на годината, който си си заслужил и получаваш по традиция. Награда за това, че още една година си успял да бъдеш добър човек или поне човек, но минимум да бъдеш. Краят на постите. Не че си постил. Раждането на сина на Бог. Което си е Бог 2. Него празнуваме, но на битово ниво това обикновено няма значение. И да вярваш, и да не вярваш, то е едно.

Едно

Приближаващо, не непременно приятно прекарване с роднините. Когато сте заедно около тава с капама и всеки от вас иска да си тръгне, но не може да мръдне. Не че не се обичате. Просто не се понасяте. А може и всичко да е наред. Възможно е да не стоите в неловко мълчание, цъкайки по каналите на телевизора. Разговорът да не секва от пълния стомах и топлата светлина. Мисълта да не се превръща в сладка дрямка, в която светът е утроба, а роднините ти са изродите, които ти крещят да излезеш от нея. Ебаси поетичното. Надявам се да има неразбрали. На тези срещи няма подаръци, което ги прави естествено по-тъжни и носталгични. но в крайна сметка поносими. Коледа е. Това е, когато е задължително, всичко да е наред.

Добре де, не е едно

Парите ти ще се превърнат в няколко махмурлука и предхождащите ги пиянства с приятели. Къде? Хе-хе.

Коледа се чувства като ваканция. Банкнотите сами излизат от джоба ти и те водят по разни места, в които надебеляваш щастлив. И други, в които си купуваш кокаиново усещане под формата на подаръци за близките и себе си, за послушните и непослушните. Само за бедните няма. И ако си толкова скъсан, че хората, които си купуват неща да ти изглеждат като най-голямата вселенска несправедливост, да вярваш в нещо там, което да спаси душата ти или *Стряскащо, коледно, мотивационно съобщение,отправено към повечето хора по света.* ДА СИ НАЛЯГАШ ПАРЦАЛИТЕ, МЪРЗЕЛИВО КОПЕЛЕ! Това е Коледа. И е хубаво да не си беден. За справка – Дикенс.

3

Най-хубавото на Коледа са свободните дни, в които можеш да правиш каквото си поискаш, без да се притесняваш, чe телефонът ти ще звънне. То е да си под юрган и пред телевизор, по който дават любимото ти тъпо нещо, което дават всяка Коледа или Love Actually, който не е тъп. Да си сготвиш пуканки в микровълнова и пържено пиле в кофа по телефона, да изгледаш Нетфликс по диагонал и дори да звучи като обикновен уикенд… Каква всъщност е разликата? Почти няма. Може би само онова особено усещане, че всички хора са по-добри, че и ти си по- добър. И като се разминаваме, дори в София, да се усмихваме, като в планината.
Скоро ще ни пусне.

Последно

Има хора, които не харесват Коледа, но те се преструват. Всички други просто си избираме как да я празнуваме. Секс, наркотици и рокендрол или люлеещ се стол при баба ти и дядо ти. Най-после цяла книга или нищоправене по твой вкус.  Да си размърдаш гъза по поледицата и да се държите с някой под ръка, за да не паднете. Ако е добра годината, практични подаръци и никакъв махмурлук. Да вярваш малко в чудеса, дори скептицизмът да не ти позволява да си признаеш.

И в крайна сметка, да направиш един евентуално плавен преход към Нова Година, когато ще си е*е всички парти мамитата, точно тук: