Жлъчезар обещава, че знае как всички можем да станем съвременни будители и изобщо не се шегува, било супер и будителите имали много кинти и прочее. Тайната се крие в някой от последните абзаци, ако не и в последния.

Племето ни има ужасния навик да взима най-лошото от всеки изминал модел и епоха и да гледа с насмешка, досада и носталгия на преекспонираното, предъвкано и съответно изпразнено (до голяма степен) от съдържание добро. Българите сме автори на фразата „много хубаво не е на хубаво“, което доста силно говори за това какви слънчеви, лъчезарни пропасти сме масово у нас. Голяма част от нас вършат добрини с една мека тъга в сърцето, с ясното съзнание, че всяка наша хубава постъпка ще бъде забравена бързо.

Това съвсем не е така и го научават тези от нас, които са отделили време да решат какво им се прави в живота, учат и работят по въпроса със себе си, запознават се с останалата част от света и какво се случва там, не се оплакват, защото са запълнили времето си с ефективност и застават над дребните злободневия на живота. Не генерално всички, все пак немалко читави хора са песимисти по душа или потребност. Но това пак не им пречи да заемат своето място и да растат, независимо от оценката им за света. И да са полезни за себе си и другите.

Към днешна дата не искаме Денят на народните будители да е още един ден в календара, който евентуално ни позволява да си обединим отпускченцето със съботата и неделята, за да запалим до вилата за по-дълго. Обаче в главите ни той е нещо точно такова, защото представата ни за „будител“ е неясна. Как точно да „чествам“ този ден? Да прочета някое стихотворение? Това не са ли едни хора, живели преди 200 години? Които са играли по съвсем различни правила и са се борили за възгледите си в тотално различен контекст? Които са обезсмъртени от изкуството и литературата ни?

Които няма да съществуват никога повече?

Може би са, може би няма съвременни будители. Един дявол знае какъв трябва да е човек, за да му сложат такъв етикет.

Всъщност е доста просто – будителите са напълно обикновени хора, които са си вършили работата. Постарали са се да изкарат най-доброто от себе си и да повлияят позитивно. Надвили са себе си в моментите, в които компромиса, предателството и слабостта са чукали на вратата да кажат здрасти. Не са били задължително безстрашни революционери, талантливи поети и артисти, свръхдуховни учители. Ако питате скромния автор на тези редове – будител е най-общо човек, който вдъхновява с позитивния си личен пример.

Сега статията със сигурност няма да продължи със снимки на усмихнати инфлуенсъри и стартъп ко-фаундъри в НПО-та с бляскави обществени каузи или с Дядо Добри или Отец Иван. Или с каквото и да е друго нещо, което си представя някой, когато си помисли за „съвременен будител“. Но едно е сигурно – всеки може да свърши нещо читаво и да създаде добър пример чрез себе си, така че не изключвайте и гореспоменатите като възможност. Вземете най-доброто от техния пример, или от чийто пример прецените. Мисля, че така работи. Не, не най-лошото, най-доброто казах. Взимате го и чак тогава се смеете на останалото. Всички сме за смях така или иначе.

Последен абзац. Дали си полезен и важен за другите може да покаже само времето. То не е безкрайно за никого, така че спри да си зяпаш в тъпия телефон, освен ако не вършиш някаква много важна работа на него. Направи нещо хубаво за околните. Ако имаш късмета наистина да успееш, още преди да си получил каквото и да е в замяна, вече ще имаш всичко.

П.С. Не обещавам кинти и прочее, но е възможно да са включени във ‘всичко’.