Нека ви разкажа една история за Ервин Ромел. Встъпителните думи на тази историята звучат потресаващо фригидно, но ви моля да я видите цялата, защото е яка.

Става въпрос за десанта в Нормандия.

Не, не, не, чуйте ме първо, хубаво е, обещавам. Този дессант се случва на 6 юни 1944 година.

В Нормандия въпросеният фелдмаршал Ромел има 6 германски танкови девизии. Той е известен като един от най-най-най-добрите военни тактици. Не знам дали сте играли футбол като малки, но винаги има едно хлапе, което влиза, когато падате с 4 : 35, и изнася целия отбор. Нещо такова е бил и Ромел и затова всички се страхували страшно много от него. Десантът в Нормандия пък е известен като D-Day и e страхотна гордост за американците, знаете.

Ромел си имал съпруга, хубавата (за времето си) Лусиа Мария Молин. Тя е родена на 6 юни, без година, че е невъзпитано да се казва. Виждате ли как двете дати си съвпадат?

Някой целенасочено предлага Съюзническите сили да нападнат на тази датата, защото точно тогава Ервин ще пътува за Берлин на рожден ден на жена си!

В една дивизия има 200 танка. Ромел оставя 6 дивизии, 1200 танка, за да се прибере да си види милото, че има празник. А Лусия е родена 1894 година – на D-Day прави 50 години, сериозна жена, не е някаква пикла и държанка там. Човекът отива от любов и уважение при съпругата си и така се случва една от най-важните военни победи в историята на вида ни.

Затова Fuck 8 март!

Жените сте много повече от роза за 10 лева! Вижте какво правите! Това е правилното – да отбелязва женската сила, а не клетници да дават по 100 български крони за 3 грудки, 5 тревички и 1 скилидка в целуфан.

Нали знете как като дойдат гости на семейство с малко дете и майка се заема със задачата да го накара да поздрави всеки от гостите. Е, празнуването на 8 март е подобно на това поздравяване – изкуствено предизвикано от вън добр отношение. Вие заслужавате повече от „поздрав, защото така се прави“. Не защото ви се налага да търпите болките при раждане или други неудобства – това е биологично бреме и човек си го носи.

Тетрадките на Мария Кюри, например, един век по-късно се съхраняват в оловни кутии, защото все още са радиоактивни и ще е така още 1500 години. Мебелите в дома й, както и готварските й книги, също. Защото жената си е играла с плутоний и радий.

Кой друг на света се е преборил успешно за правото си да гласува? Мен ако ме предредят в магазина, няма да кажат нищо, какво остава ако ми забранят да гласувам. Не знам как ви звучи това, но съм сериозен.

Оставаме настрана онези глупави, недостойни, слаби мъже, които третират жените зле – от тях всички страдаме. Но вие успявате да изтърпите хора като Кобилкина, която се опитва да ви манипулира по най-обидния начин. Също и всички, които излагат апсурдни становища за каузата ви. Снощи приятелката ми Роксана (Честит 8 март пак, Рокси!) ми разказа как гледала по телевизията една жена да обяснява, че „Мъжете получават с ЦЕЛИ 25% повече от жените, освен в строителството, където жените получават ЕДВА с 20% повече от мъжете.“ Смяхме се, но малко. Друго прекрасно изказване е „Най-големите жертви на войните са жените, защото в тях губят бащите си, съпрузите си, синовете си“. Вие се справяте с човешкия аспект на живота доста по-добре от нас, безумно по-добре.

Оригинално 8 март е „ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на женитесе твърди в Wikipedia. Това са глупости. Никой силен човек няма нужда от специален ден за признание. Обидно е дори: все едно празникът казва „Ето, и те могат“ и е обидно заради разликата между „Ето, и те могат“ и „Да, естествено че могат“.

А що се отнася до романтичната страна на празника, сега ще ви разкрия една тайна и този целия абзац ще го болднем: Ако нямате един конкретен специален ден всяка година, в който да ви се обръща внимание само на вас, бихте могли да имате много повече дни всяка година, в който да ви се обръща внимание. Защото ние искаме да ви се радваме и да ви обръщаме внимание, разбира се, че искаме. Ние ви обичме все пак. Искаме да ви увием като бебета, да ви сложим на средата на леглото и да ви сложим одеала отстрани, за да не паднете. Да ви галим по косичката, да ви обелим ябълка, да ви накладем огън. И бихме ви поднасяли цветя и подаръци и водили на ресторанти по-често, ако денят за подобна романтика не беше указан. В момента такива неща се правят на 8 март (и рождения ви ден, и имения евентуално, ако имате). Може и по принцип, да, но при наличието на ден с подобен повод масово хората остават с впечатление, че няма нужда. Подобно на хората, които се къпят само в неделя – на тях не им се струва нужно и в други дни да се къпят, защото вече си има установен ден за тая работа. Разбирате ме.

Ако няма нещо, което ни казва кога да сме романтични с вас, ще трябва сами да решаваме кога и има доста сериозен шанс да решим по-често от веднъж в годината. Да речем, мъжът ви ви заведе някъде този месец. Ще дойде лятото, ще си седите един ден двамата вкъщи и той ще си помисли „Абе с милото (другите обръщения също са отвратителни, няма значение) кога ходихме за последно някъде? Ооо, то беше друг сезон даже“ и айде пак. Това е някакъв ориентировъчен минимум – ако ви извежда по-често, супер.

Заради това всичко ви предлагам да обявим нов 8 март, който да е на 6 юни (на тази дата ни тръгна просто, иначе може да е когато и да е). Хем ще имате още един празник тази година, хем юни месец времето е хубаво, няма киша. На този ден, сряда се пада, ще посветим цялото си време и внимание на вас, ако искате да имате официален празник. Нека обаче като дойде следващият 8 март, да излезете по женски. Ако 8 март, Денят на жената, може да послужи за нещо, то това е да бъде на жената. Съберете се заедно с приятелки, направете си купон, ако трябва, ще идем да спим у съседите. Празнувайте, че сте жени и че сте постигнали нещо. Ние ще ви помогнем да изчистите след това.

Ако някой ден се откажете от празника, посветен на вас, това ще е най-badass акта в цялата история на вида ни. Всички мъже на планетата ще паднат на колене и ще ви ръкопляскат  в захлас. Не от благодарност, че сега не трябва да се занимаваме с празници или някакви подобни глупости, не. За нас е буквално непонятно как може да ти се предлага инжекция уважение, а ти да я откажеш. Никой не е правил това, никога, никъде! „Световно признание за успехите ни ли? Майната му!“ и настава матриархат.