Бар Петък, необичайно мразовита за този януари сряда привечер, малко след 6 и 30 ПиЕм. Работна среща на смайващо изумителните, но и безкрайно симпатични културдрегери на София, лица на Бара и подчертавам дебело мега-професионалисти.

Първи на нарочената сбирка се появява моят любимец и често пъти източник на творческо възхищение – Стефан Икога (за последен път уточнявам – прознася се като Никога, без н-то). С огромен кеф му казвам “Здрасти, пич!”, щото последното ни споделяне на мисли, а и на други не-чак-толкова-легални техни проявления, беше около мистичните събирания на изначално реформирания егоист.бг. Тоест не чак толкова скоро. Подозренията ми се оказват верни – Икога определено се намира в добра форма. По скрабъл жонглирането ще го познаеш! Но за главната поддържаща мъжка роля на Стефото (имам официален картбланш да се обръщам към него така) в тази история, след малко.

Всъщност той пристига с Мартин Дамянов – агент, когото не познавам, но веднага усещам щекотливото му чувство за хумор. Към веселата компания, предвождана от умело лавиращата и делова Мария Недевска (Мури) – един от моторите на новия Петък, се присъединяват и симпатичният писател и завършен джентълмен Александър Шпатов, както и конкретният и вдъхновяващо креативен журналист и деен съучастник на великите “Bloody Mondays” партита – Веско Димитров. Кръгчето се допълва от моята скромна персона и брутално силната и сложна музикална личност – Мати. Познат, разбира се като ЖЛЪЧезар от So Called Crew. (За протокола,стабилно се усеща сред нас и нетленното присъствие на НеВе на Интернета – Илия ‘Григовор’ Григоров)

Какви ги бистриха тия светли умове на Петъкската Академия на НеУките, прекъсвани от флиртуващия без оглед на gender и конвенции, очарователно почерпен о.з. генерал К.? Предстои да ви се разкрива стилно и небрежно в близките месеци.

Някъде преди кулминацията на описаното идейно торнадо със Стефото излязохме за по бърза фаска. Разговорихме се кой с какво изпушва напоследък, a.k.a. “от какво не е заспивал и какво е надживял” и ни беше нужно по-малко от обичайното за пробив срещу Гришо време, за да си плъзнем няколко класни деми-волета на тема съвременна музика.

Есенцията на мини дискусията тръгна от позицията на Стефан и затруднението му да отличи глобалния промисъл и бунтарски дух в днешните тренди артисти и банди. Липсват му посланията, каузите и устремът към чувствително разместване на пластовете. “Как мислиш? За какво се борят, тия пичове и мацки?” – прозвуча ясният въпрос на Стефото. Искрено му отвърнах: “За идентичност. Това е, което според мен търсят музикантите в днешно време.” Без значение дали живеят на Западния бряг и тема номер 1 в крюто им е полицейското насилие и абсурдността на президентската администрация или пък виждат себе си чрез grime революцията на Албиона. Други вероятно изживяват кошмарен период на неувереност и изненадващи паник атаки, в следствие от някакви безумни случки или напрегнатия ритъм на дните им. А трети може би биха искали да се нахъсате заедно, водени от вероюто: “Кой, ако не аз? Кога, ако не сега?!”.

Миналата седмица Икога по блестящ начин представи своята гледна точка за популярните течения vs все така по-секси, но и чезнещият като смисъла в социалните мрежи, underground. А тази настъпи сюблимният момент за моето излагане. Така, че слагайте слушалките!

Съкровеният кънтри-трап на Justin Timberlake – за и против

Започваме с трайно отсъстващия за повече от 4 години и половина фаворит на милиони меломани по света Justin Timberlake. Преди година той ни подпали фитила, поствайки студийна снимка в компанията на великите вирджински продуценти TImbaland и Pharrell Williams, на които до голяма степен дължи народната обич. Цялата 2017-та се озъртахме нетърпеливо за каквито и да е намеци, отразяващи последствията от тази увековечена в инстаграм фийдовете ни активност и ето, че новогодишните желания на die-hard феновете се сбъднаха.

Още на 2-ри януари се появи официалният тийзър на “Man of the Woods” – 5-тият студиен албум на Timberlake. В него той изглежда достоверно пораснал, улегнал след раждането на първородния си син и изпълнен с енергията на родния щат Тенеси. Разхождащ се философски сред пасторални пейзажи кога с платнен работнически потник, кога с бархетна ризка, подаваща се изпод дебелия си кожух или пък хвърлил се за кръста в хладките води на Вълчата река, музикантът се изповядва, че това е най-личният му проект дoтук в кариерата. Запис, съставен от песни огледали се в хармонията на кънтри атмосферата, с прекачвания в Атланта и Лос Анджелис за презареждане с високооктановo/в-крак-с-времето трап и R&B гориво.

Тази умно измислена маркетинг концепция, както самият Justin отлично си дава сметка, предразполага хейтърите да се осъмнят в интимния характер на “Man of the Woods”. (“haters gonna say it’s fake!”)  Но пък той си държи на думата (“So Real!”). И аз, колкото и наивно да изглежда, съм склонен да му повярвам. Още повече – Timberlake винаги е бил достоен за уважение заради безкомпромисния си стремеж да бъде успешен, правейки музиката по своя си начин. Да, до голяма степен с първите сингли от новия албум – “Filthy” и най-вече “Supply-eye-ies” той с лека ръка зачерква стореното в последните над 15 години.

Но имам доброто чувство, че тепърва ни предстои да чуем истинските брилянти от този проект. Все пак остават цели 14 песни и точно една седмица до момента, в който ще хванем гората. Какво ни чака там? Ще видим, но както е казано от бабите на село и хижарят Спенснята: “Който го е страх от мечки, да не ходи в гората!”.

Бъдещето звучи по-добре от всякога с Jorja Smith

Когато на 11 години си започнал да опитваш да композираш мелодии, вече 2-3 години си свирил на пиано, а и имаш няколко текста, мислени за песни, то със сигурност си поел в правилната артистична посока.

Такъв е случаят при спиращата дъха Jorja Smith. Забелязах я още с дебютното й парче “Blue Lights”, появило се в началото 2016-та. Мек, кашмирен и трогващо емоционален тембър, който те завладява от първия play. След като излезеш от хипнозата на всепоглъщите хармонии, започваш да чуваш и думичките. А в тях всичко си е на мястото.

Радарът на музикално гуру от ранга на Drake също засича честотите на таланта от Западен Мидланд и след нейния дебютен краткосвирещ “Project 11”, той й изпраща покана за серия от студийни сесии. Когато на бял свят се появява така нареченият playlist “More Life”, музикалните фенове са тотално обсебени от красивите, наситени с ретро филтри вокали на Jorja Smith.

Събудила се внезапно популярна, R&B изпълнителката пропуска моментът с пурпурното главозамайване и се хваща здраво на работа. И отличните резултати не закъсняват. Две коренно различни като стил песни – “Teenage Fantasy” и продуцираната от garage посланика Preditah – “On My Mind, павират пътя на Jorja към първото голямо признание на музикалната общественост на Острова. Медийни продуценти, журналисти и редактори единодушно връчват на вокалното чудо наградата Brit на английската музикална критика за 2018-та.

Година, в която новата ни музикална любов обещава издаването на своя първи пълнокръвен албум. А упътването в неговия лабиринт от емоции звучи мащабно, сакрално и болезнено преживяно.

Готови сме за втори опит от Гена, ЖЛЪЧ и Григовор!

Във вихъра на вдъхновението, хип-хоп артистите Гена, ЖЛЪЧ и Григовор, по напълно достоверни слухове, подготвят нови чудеса. Засега пичовете само ни чекват дали сме на позиция с хитрите си сторита, от които се чува, че иде нещо страааашно! Или хайде да не съм толкова хипстърски настроен…

Защото музиката, която създават в последно време тези тримата и проектите им So Called Crew и Logo5 обследват по-дълбоки, значими за симпатичната им публика теми от тези, започващи с питането: “Къде ше се накажем тая вечер?”. Впечатляващите албуми “Вода и Вино” и преди него “Фалстарт” загатват за огромния потенциал, дебнещ от уютното студио в Бирово. Хайпът е на лице, настроението и препълнените зали също, така, че не ни остава нищо друго освен търпеливо да въртим на умопомрачителен repeat, тая хитачка:

На ход са Arctic Monkeys!

От слизането си от сцената на фестивала Reading & Leeds през лятото на 2014-та до сега, Алекс Търнър и неговата влудяващо обичана торсида спекулират с предстоящия си нов албум. Ще кажете от къде съм толкова сигурен, че изобщо ще има такъв?! Ами, квартетът от Шефийлд официално цъфна, при това с най-големите възможни букви, на афиша на щатския фестивал Firefly Music, насрочен за средата на юни тази година. Което може да ни говори само за едно – идат!

Според жужащите фенове, инди-рок музикантите са записали наследникът на “АМ” (най-продаваният винил за това десетилетие) в студиа в родната им Англия, както и сред все по-предпочитаните калифорнийски палми. Очакванията са за албум с връхлитащи с бързина, стойностни лирики под знака на актуални политически теми, екстравагантни китарни фигури и елегантен пост-пънк привкус. Напълно в духа на вечните Iggy Pop тупалки.

По всяка вероятност до края на януари ще се появи и първият сингъл на Arctic Monkeys, така, че ако подобно на мен сте опознали хормоналната си независимост покрай техните адски взривове, бъдете нащрек тези дни!

Искаме Anderson. Paak! И Пак, и Пак, и Пак…

“Malibu”- вторият албум на Anderson. Paak, чак с който признавам си разбрах за смайващия му талант, е от онези записи, които човек може да слуша до края на дните си. Счупени бийтове, лежерни инструментали, рисуващи океански пейзажи, гласът на Anderson, когато прецени галещ и романтичен, друг път скръцващ със зъби: “Y’all niggas got me hot!”. Най-точно – богата музикална палитра, накарала ме да лягам, ставам, сънувам, избухвам и още какво ли не с тези 16 нечовешки гъзарски трака.

Точно преди година в предаването-учебник за модерно talk/music show “Othertone” на Pharrell Williams и Scott Vener в ефира на Beats 1, Anderson.Paak и Skateboard P, почти се издадоха.  Така хубаво им тръгна приказката, че слушателите останахме с впечатлението, че двамата хубавци работят заедно върху следващия проект на изпълнителя и феноменалната му банда му The Free Nationals. Само си ги представете – двама зверски барабанисти, с тяхното убийствено чувство към груува и обожание към псайхъделик бриджове, продължаващи до безкрайност… Това потенциално може да бъде албумът на 2018-та.

А шансовете това да се случи не са никак малко. Следващите редове могат да ви се сторят като безумна конспирация, но на мен ми се иска да вярвам в тази теория. Слушайте сега семпло е… Голяма част от гостите в Othertone, което се излъчва от кажи-речи домашното на Pharrell Conway Recording Studios в LA, в последствие, рано или късно, издават музика, продуцирана от Williams. Ето само няколко от имената на артистите: Lil Uzi Vert, SZA, Pusha T, Kid Cudi, кънтри бандата Little Big Town, J Balvin и споменатия в началото Justin Timberlake.

Ако следваме тази логика, мечтаната колаборация може да бъде факт много скоро. И тогава в Бара ще е страшно 🙂

Любимите Южняци с добри намерения

От дебютния албум на Southwick “От Плът и Фънк” измина твърде много време. Казвам го като искрен фен и човек, на когото му се иска да слуша техните композиции до припадък. Но в интерес на истината и музикантите от бандата се развиха в неподозирани, и все така интересни хоризонти. Появи се магическата формация DAYO и едноименният им дебютен запис, още този понеделник ще се насладим на ‘Run’-  обезоръжаващо качественото първо LP на Божидар Василев, a.k.a Trombobby, а Dessy Andonova, ако знаете какъв албум подготвя…

Та ред е на Southwick. Момчетата вече са изпразнили хардовете, свързали са машинките, настроили са инструментите и работят. Ние можем само да им пожелаем вдъхновение и да ги подкрепяме винаги, когато имат нужда от нас.

По всичко личи 2018-та ще бъде вълнуваща в музикално отношение. А повярвайте ми има още много яки албуми, сингли и колаборации, които предстоят да ни зарадват. На повечето от тях ще създаваме заедно спомени в любимия Бар. Който между другото, живи и здрави, септември прави колко…?!?! Уааау!