Мисля, че и преди съм споделял с теб: живеем в свят, движещ се на най-високите обороти, които човечеството познава. Освен, разбира се, ако мистичните египтяни построили чудесата на света, наистина не са били гости от друга галактика. Свят, в който паметта представлява лукс, историите са ограничени до 15 секунди, хората говорят един през друг без значение от темата на оф/онлайн чата. А влиянието се измерва спрямо follower-ите в Instagram.

Те са така наречените инфлуенсъри или както рекламистите обичат да ги определят – ‘билбордите на 21 век’. Симпатични влогъри, блогъри, журналисти и популярни личности, с предполагаемо доволно количество познания в своята област. Повечето от тях влезли в ролята на апетитни цели за мастити корпорации и cool изглеждащи компании. И във всичко така изброено не откривам нищо лошо. Честно! Условията, в които живеем са тези и сами можем да определим до колко те да бъдат част от личното ни пространство. А и хайде да си признаем. Колко от нас биха отказали предложението да почешат егото си, споделяйки със значителна фенска аудитория разбирания, cool снимки и мисли в тяхната сфера. А цената в повечето случаи си я бива! 😉

От друга страна, лично мен ме вълнува въпросът: до каква степен фокусът на младите хора трябва да бъде буквално в профилите на личностите, които следват? Дали имат достатъчно стабилно самосъзнание да открият и съхранят своята идентичност и персонална траектория на развитие? Отговорите вероятно са леко смущаващи и едва ли са много чиляците, които ползват съдържанието на инфлуенсърите за вдъхновение и научаването на полезни съвети. А не за правопропорционален copy-paste.

Тук сякаш се крие тънката разлика между окриляващото въздействие на едно жестоко направено клипче, например и желанието да заимстваш яката хрумка, като с папирус. И в двата случая безспорно източникът си остава един и същ: популярните вдъхновители.

И понеже усещам, разсъжденията ми звучат общо и не дотам конкретно, ще дам пример със събе си и това, което обичам да правя. При това ще го сторя с ясното съзнание, че си потропвам с дизайнерските си кецки на любимия ми изпълнител, с когото имам уречена среща след точно седем дни.

Когато бях 6-ти клас (началото на 2000-ните), нямах кабелна телевизия, а интернетът се случваше чрез външен модем – силно зависим от дуплекса с приказливата ми съседка. По това време, а и сега е така, в мен бумтеше огромното желание да чувам повече английска реч. Исках да научавам повечко cool фрази извън учебниците и книгите, с които разполагах. Но от къде? Учителката по английски ми даде неочакван отговор.

Оказа се, че прочутата британска обществена медия BBC има ефирна радио честота и в скромната ни страна. Захванах се и всяка вечер след училище започнах да слушам BBC World Service. Естествено не разбирах всичко, което дискутириха събеседниците по широкия англоговорящ свят, но ден след ден спря и да ми пука особено. Идеята беше да свикна с произношенията и с усещането да попаднеш в друга, непозната среда. По-късно чух от инфлуенсърите – на това му се казвало ‘излизане от комфортната зона’.

Както можете да си представите, тийн въображението ми хвърчеше, рисувайки картини как изглежда студиото, къде точно в Лондон, Мърсисайд, Йоркшър или Мидландс е разположено студиото, как изглеждат хората, чиито гласове слушам и тн. Като добавиш към музикалните ми щетения (вече активно свирих на пиано, пеех в хор, учих солфеж, следях поп/рок/алтърнатив класациите на бг радиостанциите), сравнението с латерна, което приятелите симпатично ми лепнаха и сам можеш да отгатнеш каква професия изплува в съзнанието ми.

Радиоводещ! При това музикален! Но как, с кого, в коя станция, с каква концепция и тн…? Това вече беше задача с повишена трудност.

Към решаването й се завърнах в началото на настоящото десетилетие. Уж помъдрял, поочукан от първи професионални ангажименти, в средата на буен студентски живот, но и окрилен от гласовете на топ журналисти като Краси Москов, Елена Розберг, Митко Павлов, Мартен Роберто, Фърни Котън и най-вече My Mane…Мистър Зейн Лоу. Личността Нова Музика! Човекът пуснал на света за първи път стотици велики парчета от цял свят. Агентът провел толкова много изключителни интервюта – истински учебник по съвременна радио журналистика. Музикалният откривател вдъхновил стотици хиляди по широкия свят. Включително и един тийнейджър от скромния квартал Павлово, някъде там далеч на Изток. При това без той да го следва в Instagram, Twitter,Facebook,YouTube, MySpace, или където и да е било.

Но влиянието му върху мен беше осезаемо. Реших, че с контактите, които вече съм натрупал в музикалните среди и благодарение на платформа като soundcloud, мога да опитам. Великият продуцент Гого Станев – познат най-вече от работата си с Gravity Co., ми зае микрофон и предусилвател. И ето – вече бях в играта. Името и мотото на предаването беше измислено – Shuffle – Музика без ограничения. Концепцията – всякакъв стил композиции.Защото явно на ефирните станции не им стиска(ше) да оценяват траковете според качествата им, а не според стила. + Представяне на стойностни артисти и банди от родната ни сцена. И така приключението започна.

Първоначално то продължи 10 седмици. Последва 4 години пауза, докато идеята се завърна в далеч по-значим мащаб. За да заживее повече от 4 години.  Винаги в интернет, но и от ноември в 2014-та в националния ефир на Дарик радио.

 

Не ти разказвам тази история, за да се потупам гордо в гърдите. Нито пък, за да ме последваш в социалните мрежи или всякакви подобни дребнави цели. Споделям ти как, ако си открил това, в което най-много те бива (а вярвам всеки от нас го знае отлично), ти трябват вдъхновение и полезни практически насоки. Но не и захласване по Instagram постове, копиране на очевидно работещи идеи на успешни инфлуенсъри и сляпо следване. Имаш нужда да бъдеш ти!

И в някакъв момент ще усетиш как несъзнателно ти и твоите вдъхновения стигате по различни пресечки до едно и също място. Но не като идол и идолопоклоник, а като колеги. Като хора, които могат взаимно да се учат един от друг.

P.S. В моята история, през 2015-а, след 12 години в ефир, Зейн Лоу напусна BBC Radio 1. Направи го, за да заеме водеща позиция в изумителното Beats 1 – радио от нов, стрийминг модел, под шапката на технологичния гигант Apple. Нито на Зейн, нито на слушателите им е нужен ефир. Имат си интернет! 😉