Защото е село ли? И ще стана „селянин“, ако отида там. Може би да. Може би местното население ще повлияе на мисленето и навиците ми. От друга страна, какво ги бърка тях някакъв там; от друга страна, гледам реклами Спазмалгон всеки ден и досега един Спазмалгон не съм си купил, дори не помня за какво е. И куп други неща не са успели да ни повлияят, какво ли остава за 2 баби и 5 дядовци.

Рекламите ни калиха за живота на село!

Имате ли 5-10 хиляди лева? Толкова струва една къща някъде в някое селце. Има и по повече, има по много повече, ако на козите рогата са Сваровски. На нас от скъпото не ни трябва, не и този път. Някои от нас вече си имат някоя къше колибка – още по-добре. Тук си е супер де. В града е чук – кой би казал обратното. И няма „обаче“, няма безучастно мрънкане по измислени проблеми, тук не е фейсбук. Чудя се просто: селото почва да ми изглежда добре.

Всичко кърти, приятели, щото всичко е чук.

Няма го културният живот, разбира се, няма го голямото, не си близо до почти нищо, всички знаем какво изпускаме. Има големи резерви към живота на село, но аз имам един метод за преценяване на нещата, когато усетя, че участват много предразсъдъци. Представете си, че някой познат ви каже: „Пък аз имам приятел, който еди-какво си“. Аз имам приятел, който живее на 2 часа с кола от София, гледа си градинка, ходи бос, чете книжки. Не му е неприятно, Захари се казва. Сега вече нещата изглеждат по малко по-различен начин, като имаме нагледно жив пример.  А сигурно и вие имате познати. Имах един колега с вила до Перник. Заряза квартирата тук, взе жената и детето и сега ходи сутрин с кола на работа, иначе си е там. На приятелката ми една приятелка, тя с две кучета, взе ги и отпраши.

Живот на село

Виждате: не е до хипарията, до хипстарията или до парията, а до кеф.

Парите са най-малкият проблем. Фриленсът винаги е опция. Но моят план фаворит е, слушайте сега внимателно: Овчар ютюбър! Патентоването е, сори. Освен това, естествено, че няма да ми го вземете, аре ся, кой иска да става овчар ютюбър. Само си представете: видеото тръгва, отзад овчици преживят, пред вас седи 30-ish годишно момче в еърмакс, вълнени чорапи, левиски, светлосиньо горнище адидас с жълти ленти и менбън. И гега, и инстаграм акаунт. И овчарско куче с непохватно измислено претенциозно име: Ченс, Дан Билцериън, Алекс Търнър, ако е по-арогантно, a ако е женско Марта – на Марта Вачкова, разбирате ме, разбирате посоката. „Днеска Гинка, Ценка и Ренета са нещо сприхави.“, започва видеото, очевидно не съм аз кръщавал овците. И така нататък, няма да ви разкривам всичко – току-виж вземе, че стане (току-виж всичко се прецака главоломно тук и дропна микрофона).

Но хората ще го гледат, ако не за друго, то само за да видят „Aма това момче още ли ги прави тия глупости?“.

А глупости на село – бол. Ето едни билки, например. Берем билки, сушим ги, икебана може да си направим междувременно (без шеги, моля, стига, тази отмина). Варим по един чай на поляната, докато Ценка пасе там с останалите. Като по The Cooking Channel, полево. Задължително форматът ще е series (има си в YouTube да отбележиш, че видеото е част от поредица), за да ги предлага едно след друго.

Слагаме зеле, такаме го религиозно през ден. Туршии, компоти, неща. Варим ракия – даваме половинка на някой съсед да ни намери от някъде някой свален пътен знак. Печем чушки на пътния знак.

Живот на село

Пък седнем, пък свършим малко интелектуална работа. Това вече е отделно от Тубата – там, разбира се, пари не се изкарват, Тесли не се купуват, но на село не ти и трябва много. С баща ми бяхме в една кръчма в Дунавци (до Видин). Взехме си две водки с две Дерби коли да гасим огъня с киселина, а щетите: 3,20 лв. Общо. Големи водки. С фриленс на село си всеки ден с нови маратонки.

Пък станем, пък преровим градинката, видим някое паяче. Дано да е флориколен крабов паяк от жълтите, велико паяче. Първо си дочетете текста, после го гугълвайте**, започнатите неща трябва да се довършват.

Инче си дърпаме iqos, пускаме от JBL на овцете, не е мизерия, не си го представяйте така.

Не става въпрос за насилствено неудобство заради едната криворазбрана романтика.

Пускаме онлайн „програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио“, както й е научното име. По „Христо Ботев“ съм слушал песен на Сантана, песен на Snoop Dog и песен на Sex Pistols една след друга, човек! (Това е, защото по Закона за радио и телевизия бла-бла, няма значение*) Велико радио. След кукления театър радиото е най-пренебрегваният ентъртейнмънт според мен.

Разни перални, прахосмукачки, хладилници, микровълнови се намират, има всякакви опции, всякакви схеми. Земята ни е богата на опции. Трябва ни само духалка, за да не палим печки постоянно, трябват ни още бисквитка за интернета, лаптоп, дрешки-гащи-чорапки и това е – една раница вещи.

Вчера една приятелка имаше рожден ден и освен другите неща й пожелах „и билетите само самолетни“. Това е другият вариант, има опции. Тя работи в някой от сателитите на Nova и ги гърчат безпардонно. Сега въпросът е от самолетни билети ли има нужда или от една раница вещи.

Инче и тук си е супер. Въпросът е, че тук доскучава.

* Това е, защото по Закона за радио и телевизия и БНР както БНТ служи, за да разнообразява вкусовете на обществото и да показват нови различни неща, а не непременно за да печели пари.

** Римайндър да гугълнете „флориколен крабов паяк“.