Разказ за първата седемгодишнина на клуб *Mixtape 5* през погледа на Жлъчезар Живков а.к.а. Жлъч…

Първите седем са много важни при децата, така казват. Аз имам мое си разбиране, за мен са вторите и третите седем, сигурно защото бях добро дете до първи клас, а след това започнах да ставам човек.

Виж, при сцените за алтернативна музика първите седем години са чувствително по-важни. Ако сцената, която си построил, изобщо оцелее 7 лета, ти неминуемо си допринесъл за една сериозна промяна. Ако построената от теб сцена е достатъчно мащабна, промяната е даже доста, доста сериозна.

Ще излъжа, ако кажа, че помня първото си влизане в Mixtape 5 като посетител. Нито мога да изкопая какво съм правил там и на какво събитие съм присъствал, нито на каква възраст съм бил. Смътно помня и първото си излизане на тази сцена – най-вероятно т.нар. ни рап група е била от отварящите фестивала Back To The Unity и сме врякали като ранен дивеч, без идея как да си настроим мониторните колони, докато се опитваме да запазим самообладание.  Нещо такова ще да е било.

Едно е сигурно – да се качиш на тази сцена беше и все още е стъпало, което те валидира като действащ артист. Да се задържиш там значи, че някой го интересува какво правиш. Да покориш тази сцена значи, че си от добрите. Защото публиката пред нея само привидно се впечатлява лесно. Аз би трябвало да зная, в двата side-а на Mixtape 5 си заслужих пагоните като емси.

Сега сме приели добрия стар микс за даденост – сексапилния му аромат на дърво, прекрасно откачения екип зад кулисите, баровете и пулта; събитията, които лесно се случват заради тези хора, както и събитията, които трудно се случват другаде. Подскачане, танци, крещене, рок, рап, дръменбейс, йегери, рага, салса, заобикаляне на тълпа от 500 човека, за да стигнеш до твоите хора на другия бар и всичките останали цветчета от тази палитра са твърде добре познати. Дори възможността да гледаш на живо по-недостъпни за България световни артисти –от Lacuna Coil до Saul Williams – сякаш вече ни се струва достъпен лукс.

Нашето място мина първите седем. Това за мен значи, че тепърва ще има да ни изненадва. Бавно и полека, нещата отиват към институция (в добрия смисъл). А може би вече нещата са стигнали където трябва, не мога да преценя.

Кажете ми кое от двете е, като се видим там.