5 септември 2008 – 14 години след раждането на едно желание. Числото 5 е неслучайно, дълбоко символично и… ще му отделим специално внимание в някои от следващите писания.

Историята на един бар, който изначало е сбъдната детска мечта,  всъщност се оказва неслучаен фактор за развитието на… понятието „бар“ по нашите и няколко други ширини, музикалния живот на София, нощните и дневните й обитатели…и на живото туптене на града като цяло.

Кирил Чешмеджиев и Радослав Мирчев са две момчета, които се вдъхновяват от най-разнообразни музикални стилове, приятни разговори за всичко и различното понятие за купон.. до сутринта. Мечтаят си да отворят бар, в който да събират и да се забавляват с повече от „тяхната порода“.

Срещат се в „Програмата“ сякаш неслучайно, без да подозират, че заедно ще напишат история, подобаваща за поне 5 броя от емблематичното списание, отразяващо най-актуалните културни случки в София. Е, отварянето на Бар Петък определено е една от тези – оставила отпечатък, продължавайки и до днес да добавя щрихи върху сърцето на столицата.

В един момент Киро и Радо решават, че ще сбъдват мечтата си, започват да обикалят дълго и търпеливо центъра на София и накрая попадат на малкото помещение на бул. Васил Левски. Оказва се, че по-добро с подобни мащаби в карето Попа-Седмочисленици-СУ-Левски за момента няма.

В началото нямат никаква представа с какво са се захванали, което определят по-скоро за плюс, отколкото за минус. Учат се в движение в Петъчния Свободен Университет и до днес.

В началото всичко прилича повече на ъпгрейднатия вариант на хола на Радо, в който той кани повече от неговите хорa да слушат готина музика и да се забавляват качествено до малките часове. Казано накратко… двамата младежи се озовават с отворен бар в центъра на София – само с 1 бар (понастоящем горен бар), столове без седалки, топла бира без хладилник , нещо като тоалетна и необяснима вяра в успеха.

Откриването през 2008 е грандиозно и предвещава какво следва – вече 14 години легендарно честване на тази институция, не просто бар. Въпреки малкото пространство, в което е позициониран старият Бар Петък, в него функционално се събират дълги барове със столчета, голямо сепаре, централен бар и безброй скрити ъгълчета, в които да се скриеш, с когото си поискаш. Интериорът е издържан в стил хижа на плажа, в която всяка вечер приятели идват в бара и срещат новите си…понастоящем най-близки хора. Разговори за Вселената, меломански сбирки, песни, танци, падане, ставане, събиране, разделяне…живия живот за няколко поколения Петъчни рожби.Тематични събития и диджейски вечери, забъркани под звуците на фънк, суинг, джаз, реге, латино, трип или хип…хоп, електронно, дръм енд бейс, трап, соул и какво ли още не. Музиката е силна, защото всеки ден е Петък. Така е и днес. 

В култовите години на Бул. Васил Левски 67 барманите са трима и работят там почти от самото му създаване – Иван, Мариян и Сашо а.к.а. живата история на Петък.

Питиетата са много и извън клишето, като най-непреходните емблеми на Петък и до днес си остават: греяното вино, Руската закуска а.к.а. Bloody Mary и домашната лимонада.

На 31 декември 2014 се налага Бар Петък  да напусне родното си място. След тази дата барът и целият екип излизат в почивка за неизвестен период. Оказва се 1 година и 4 месеца, през която Петък обществото продължава да живее във въздуха, в нематериална, но лавинообразно набираща сила форма.

Петъчна Академия на Неуките продължава да просвещава всички избрани, докато барът не се материализира в ново, по-мащабно и обещаващо пространство на ул. Ген. Гурко 21, в което историята и днес се пише за утре.